Немските „рогати“ каски, заедно със свастиката, отдавна са запечатани в историята като символ на злото. Образът на немските каски щалхелм станал толкова известен, че дори шлемът на Дарт Вейдър е създаден под тяхно влияние.
Редно е да се отбележи, че с настъпването на военния период в Кайзерова Германия ситуацията с предпазните каски била много неясна. В началото на бойните действия на въоръжение в немската армия вече бил шлемът Pickelhaube, превърнал се в символ на Германия в онзи период.
Впрочем, тези каски били не толкова защитна част от снаряжението, колкото отличителен знак на офицерите и висшия команден състав. Самият канцлер Ото фон Бисмарк обичал да се показва в своя богато украсен и красиво декориран пикелхаубе.
Първата световна война се превърнала в класика на окопните войни – на бойното поле господствала артилерията, а войниците се боели да покажат главата си от укритията. Това важало особено за немските войници, които все още носели пикелхаубе от обикновена кожа, а понякога и от пресована хартия.
Освен това, тези каски се оказали твърде скъпи за производство, заради което немската икономика просто не можела да си позволи нормално да обезпечи шлемовете за предните части на фронта.
В такива условия всеки случаен куршум или осколка можели да убият боеца. Било взето решение за създаването на нов шлем, нов символ на империята. И тогава сумрачният немски гений измислил щалхелм – стилна каска с извити краища. Отличителна черта на първите модели станали „рогата“.
В немската армия дотолкова им било писнало от снайперистите на Антантата, че решили да създадат непробиваема каска. В мирно време подобен шлем би бил много тежък, затова създателите му решили друго – към самия шлем войникът получил специална бронирана част (бронепластина), което се закрепвала по време на бойни действия към самите рога. Освен това в „рогата“ имало отвори за вентилация.
Разработката показала своята висока ефективност и веднага започнало масово производство. Основният конфуз се случил, когато комплектите непробиваеми каски попаднали на фронта. Първите няколко попадения в щалхелма направо чупели вратовете на войниците.
Да, спирали куршумите, но пък силата на мощните патрони от винтовката Мосин била толкова голяма, че при попадане в бронепластината чупели шийните прешлени.
Войниците веднага разбрали, че по-добре да носят по-малко надеждната, но далеч по-безопасната каска без броня. Така всички бронепластини били оставени в складовете.
А пък рогата просто не можело да се махнат. Особено странно те изглеждали върху малките размери каски – самите щалхелми били в различни размери, а пък бронепластините били предназначени само за най-големите размери. Затова върху най-малките каски като че ли стояли най-големите „рога“.
„Рогатите“ немски войници били обект на присмех в редиците на съюзниците. Често англичаните се шегували с войниците на Вермахта, казвайки, че те толкова дълго воюват на фронта, че жените им са им сложили такива тога, които вече се прорязват през каската.
В края на Втората световна война немските каски придобили своя окончателен вид. Извитите краища били махнати като ненужни и за опростение на производството. Независимо от своето трагично начало, щалхелмът бил модернизиран в една от най-надеждните каски на своето време.
Тяхната ефективност била призната дори в съветската армия. За известно време щалхелмите останали на въоръжение в армията на ГДР, независимо че били асоциирани с нацитските войски. И даже днес потомците на щалхелмите стоят на въоръжение в някои армии, например в чилийската гвардия.