Октоподите са сред най-интересните морски обитатели, които отдавна привличат вниманието към себе си не само с необичайния си външен вид, но и с високоразвития си мозък: например те подлежат на дресировка, могат да различават геометрични фигури и дори запомнят хората, които редовно ги посещават – фактически, стават техни питомци.
Но не по-малка интересна е и вътрешната структура на октоподите. На първо време се сещаме за тяхната кръвоносна система. За разлика от нас, октоподите имат не едно, а цели три сърца, които разпращат кръв със син цвят по организма.
Това, че октоподите имат синя кръв било известно още в древността. Но успели да разберат защо цветът й е точно такъв едва в края на 19 век.
Точно тогава биолозите успели да отделят от хемолимфата (телесна течност, циркулираща в съдовете на много безгръбначни) на октопода син пигмент, отличаващ се с високо съдържание на мед, който и му придава синия цвят.
Било решено новият пигмент да се казва „хемоцианин“ и тогава учените предположили, че с помощта на хемоцианина октоподите осъществяват преноса на кислород към тъканите.
Предположението било напълно потвърдено от по-нататъшни изследвания – молекулите на хемоцианина обезпечават по-добро доставяне на кръв към органите за разлика от подобния хемоглобин.
Освен това, наличието на хемоцианин в хемолимфата позволява на октоподите да съществуват в условията на крайно ниско температури, които се наблюдават, например, в ледените води на Антарктика.
В такива условия повишеният вискозитет на кръвта затруднява транспортирането на кислорода към тъканите.
Но октоподите, при някои видове хемоцианинът заема цели 11% от веществата в хемолимфата, не изпитват проблем с насищането на клетките с кислород. Това важи и за някои видове миди, чиято кръв също е наситена с хемоцианин.