В много световни култури напуканото или счупено огледало означава, че в бъдеще човек го чака нещастие.
Кога точно и по какви причини е възникнало това суеверие не е известно. Можем само да предполагаме какво се е случило в зората на огледалната и стъкларска промишленост в Европа в средата на 13 век.
През Средновековието огледалата стрували огромна сума пари, така че дори заможният човек можел да си позволи да има само едно огледало, което използвал цял живот.
Първите стъклени съдове се възприели от жителите като нещо удивително и невъзможно. Тяхната лекота, чупливост и прозрачност в буквален смисъл шашнали хората, които дотогава били виждали само глинени съдове.
Какво да кажем за огледалата, които показвали удивително ясно отражение на гледащия в него човек?
Не е изненадващо, че с подобно мистично-тържествено отношение към огледалата хората смятали, че в личното огледало на човек живее отражението на неговата душа.
Разбитото огледало разбива и душата на неговия стопанин, от което се възползват злите сили, изпращайки всевъзможни проклятия към нещастника.
Причините, заради които хората „поместили“ душата на човек в огледалото идва от античната митология.
Древните гърци, например, гледайки отражението си във водата, вярвали, че виждат собствената си душа – отзвуците на това поверие може да се открие в известния древногръцки мит за Нарцис, който умрял, след като с дни се любувал на своето отражение върху повърхността на реката.
В днешно време, естествено, едва ли някой вярва в свръхестествените свойства на огледалото, но от поверието за нещастието от неговото счупване са минали векове и то до днес плаши хора от цял свят.