На 13 юли 1930 г. в столицата на Уругвай Монтевидео се състояло откриването на първото Световно първенство по футбол. Тогава се събрали едва 13 отбора за участие в световното – 5 южноамерикански, 2 северноамерикански и 4 европейски.
Изборът на Уругвай за място на световното първенство бил продиктуван от две обстоятелства: страната празнувала 100-годишнината от независимостта, а нейният национален отбор по това време бил най-силният в света. Двата триумфа на Олимпийските игри през 1924 г. и 1928 г. служели като силно доказателство за това.
Но по онова време да се стигне до тази южноамериканска страна било възможно само с параходи през Атлантическия океан и такова пътуване отнемало две седмици. Всички европейски отбори плавали на италианския кораб „Конте Вердо“, на палубата на който се провеждали тренировките.
В деня на откриването се провели два мача: Франция победила Мексико с 4:1 (французинът Люсиен Лоран открил головата сметка на световни първенства), а отборът на САЩ победил белгийците с 3:0 също толкова уверено.
Загубата на бразилците от югославяните се превръща в сензация. Но на полуфиналите основните фаворити Уругвай и Аржентина не дали никакъв шанс на своите съперници, побеждавайки отборите на Югославия и САЩ с един и същ резултат – 6:1.
На 30 юли на финала домакините от Уругвай побеждават своите съседи от Аржентина с резултат 4:2 и стават първите световни шампиони. След първото полувреме аржентинците водели с 2:1 (лидерът им и голмайстор на първенството Гийермо Стабиле вкарал 8-ия си гол), но не успели да запазят преднината.
Уругвайският десен полузащитник Хосе Андраде бил признат за най-добър играч на шампионата. Друг уникален футболист на домакините бил авторът на последния гол на първенството Ектор Кастро. Едноръкият (!) спортист заемал позицията на централен нападател на терена, на когото се падала основната борба в наказателното поле на противника.
Ето няколко интересни факта за първото световно първенство по футбол:
Кралят на Румъния Карол II решава да вземе лично участие в подготовката на играчите за турнира и става един от треньорите на националния отбор.
Това е единственият път в историята на световните първенства всички мачове се играят в един и същи град – Монтевидео. Мачовете се провеждат на три стадиона, повечето от които на Сентенарио, който бил построен специално за шампионата. Общата стойност на строежа била оценена на един милион щатски долара. Финалният мач също се проведе в Сентенарио. По официални данни са присъствали малко над 68 000 зрители. Според неофициални източници в този ден са се събрали поне 90 000 фенове.
Уругваецът Хектор Кастро на 13-годишна възраст загубил дясната си ръка, кслед инцидент с електрически трион. Но момчето имало мечта – да стане известен футболист. И Кастро постигнал своето. След като завършил кариерата си на футболист, Ектор Кастро стана треньор.
Първото световно първенство се провело в южното полукълбо, където през юли е зима, а не разгара на лятото, както например в Европа. По време на първия мач от турнира, в който се срещнали Франция и Мексико, в Монтевидео завалял сняг. За европейските футболисти това бил истински шок.
Основният претендент за титуляр на вратата на националния отбор на Уругвай бил Андрес Масали, който два пъти спечелил Олимпийските игри през 1924 и 1928 г. с националния отбор на страната си. Но докато се подготвял за световното първенство, той напуснал за кратко тренировъчния лагер, за да види жена си. Тази свобода му струвала скъпо, Масали бил изгонен от националния отбор, въпреки миналите си заслуги.
Любопитна случка се случила с главния съдия на финалния мач Джон Лангенъс от Белгия. Група фенове, които не успели да се сдобият с билети за решителния мач, предприли хитрост – направили фалшиви съдийски свидетелства. Полицията арестувала всички измамници, но истинският съдия също се оказал в полицейското управление. За щастие той бързо бил освободен и успял да стигне навреме за началото на мача.
Южноамериканците са известни като горещи хора. Лангенъс започнал да получава анонимни заплахи веднага след назначаването му за рефер на финала. Затова той поставил условие на организаторите – след мача в пристанището трябвало да го чака кораб, на който Лангену незабавно да се качи за плаване към Европа, страхувайки се от възможни последствия.
Финалът между Уругвай и Аржентина бил съпътстван от скандали. Първият скандал възникнал още преди началото на мача: всеки от отборите искал да играе само със собствената си топка. В резултат се стигна до „соломоновото решение“ – през първото полувреме футболистите играли с аржентинската топка, а през второто – с уругвайската.
Трябва да се отбележи, че домакинските топки наистина се оказали щастливи, след първото полувреме аржентинците водели с 2:1, но през втората част на мача допуснали три гола наведнъж.
Купата била връчена на победителите лично от президента на ФИФА Жул Риме. На следващия ден в Уругвай бил обявен официален празник, цялата страна отпразнувала това грандиозно събитие. А в Аржентина, напротив, избухнали бунтове по улиците на Буенос Айрес. Разгневени аржентински фенове хвърляли камъни по посолството на Уругвай.