Изпитанията, през които минавате сега, ви изглеждат безкрайни, а болката ви е буквално като продрана плоча със записани на нея емоционални спомени, които се налага да превъртате отново и отново. Минали сте през болка, страдания и реки, но все пак се усмихвате.
Усмихвате се защото не искате целият свят да знае, че човекът, който винаги се справя с всички проблеми, сега се опитва с всички сили да оцелее. Усмихвате се, за да си напомните, че всичко ще бъде наред и рано или късно ще бъде така.
Но зад затворената врата е тъжно да ви гледат колко тежък емоционален товар трябва да носите.
Но ще дойде вашият ден. Денят, когато ще намерите душевен покой и щастливи ще ви правят най-простичките неща на света. Денят, когато с лекота ще може да се обърнете назад, без да пророните нито сълза и да се усмихнете без капка съжаление.
Ще дойде време когато ще бъдете най-щастливи за целия си живот, осъзнавайки през какво е трябвало да преминете и как сте успели да оцелеете.
Не трябва да бягате от болката, страданията и особено от спомените. Осмислете, признайте и ги приемете. Вместо да ги избягвате или да ги потискате, ги погледнете в лицето.
Погледнете в лицето изплуващите спомени за всичко, което сте изгубили, спомнете си пролетите сълзи заради разбитото сърце, погледнете страха в очите.
Останете малко насаме със себе си. Дължите го на себе си, за да излекувате раните си. Понякога най-добрият начин да се справим с царящия наоколо хаос е да се изолираме.
За да приведете мислите си в ред, не ви е нужен някой друг. За да станете щастливи, нямате нужда от нищо. И пукнатините в сърцето ви не се появяват заради това, че него е проникнала болка, а за да влезе в него светлина.
Мислете за това как буквално се намирате в подножието на планина и единственият възможен път е да се движите нагоре. Няма какво да губите, така че защо този път да не се постараете повече? Когато човек премине през сложен момент от живота си, това променя възгледа му за всички предизвикателства, които получава ежедневно.
Борбата е благословение. Болка, печал, обида и загуба ви карат да работите по-усърдно и да станете по-добри. Това може да предизвика у вас и огромното желание да предпазите другите от преживяната от вас болка и да им помогнете. Събуждайки се, ще станете напълно друг човек. И ще се гордеете, че сте започнали да вярвате в себе си.
Автор Nicole Garbanzos