На снимката е запечатан доктор Джеймс Роджърс. През 1965 година той бил осъден на смърт чрез електрически стол, заради т.нар. „Масачузетски експеримент“, макар два дни преди екзекуцията да се отровил с ампула калиев цианид, която му била донесена от някой пациент.
Наскоро „Масачузетският университет по психология и невропатология“, в който работел доктор Роджърс, официално заявил, че този ескепримент има голямо научно значение, а неговата ефективност е неоспорима.
Във връзка с това ректорът на университета доктор Фил Розентърн помолил за прошка роднините на Роджърс.
А цялата работа била в това, че доктор Джеймс Роджърс използвал уникална, разработена от него самия методика за лечение на наглед безнадеждно болни.
Той усилвал параноята им дотолкова, че новата й фаза оправяла предишната. С други думи, ако човек смятал, че около него пълзят бръмбари, доктор Роджърс му казвал, че това е точно така. Целият свят е покрит с бръмбари.
Някои особено чувствителни хора ги виждат, останалите дотолкова са свикнали с тях, че просто не ги забелязват. Държавата знае всичко, но го пази в тайна, за да не допуска паника.
Човекът си тръгвал абсолютно уверен, че с него всичко е наред, смирявал се и се стараел да не забелязва бръмбарите. След известно време той все по-често спирал да ги вижда.
До съд го докарал някой Аарън Платновски, който имал когнитивно-енфазийно разстройство. Той смятал, че е жирад. Нито логическите доводи, нито сравняването на негови снимки с изображения на жирафи не помагали.
Човекът бил убеден, че е жираф. Спрял да разговаря, отказвал да яде обикновена храна, освен листа.
Доктор Роджърс помолил свой познат биолог да напише малка статия, в която малко или много научно да се опише скорошно удивително откритие на учените: в природата съществуват жирафи, които практически не се отличават по нищо от хората.
Тоест има разлики – малко по-голямо сърце, малко по-малък далак, но поведението и външният вид и дори начинът на мислене съвпадат напълно. Учените не разгласяват тази информация, за да не допуснат паника, а всеки, който прочете тази статия, трябва да я изгори.
Болният се успокоил и се социализирал. Към момента на съдебния процес той работел за голяма фирма в Колорадо.
Уви, съдията на щата сметнал доктор Роджърс за шарлатанин, а експеримента за нечовешки. Докторът бил осъден на смърт.
Той се отказал от последни думи, но предал на съдията писмо, което помолил да публикуват в местен вестник. Писмото било публикувано от The Massachusetts Daily Collegian” и завършва така:
„Прекалено сме свикнали с мисълта, че всички възприемат света еднакво. Но това не е така. Ако се съберете заедно и се опитате да преразкажате един на друг най-простите и очевидни за вас понятия, ще разберете, е всички вие живеете в напълно различни светове.
И само вашият комфорт определя вашето психическо спокойствие. В подобен случай човекът смятащ, че е жираф и живеещ в света с това знание е също толкова нормален като човека, смятащ, че тревата е зелена, а небето синьо.
Някои от вас вярват в НЛО, някои в Бога, някои в сутрешната закуска и чашата кафе. Живеейки в хармония с вярата си, вие сте напълно здрави, но трябва да започнете да защитавате свояята гледна точка – как вярата в Бог ви кара да убивате, заради вярата в НЛО – се страхувате от похищение, вярата в чашата кафе сутрин става център на вашата вселена и разрушава живота ви.
Физикът ще започне да ви дава аргументи, че небето не е със син цвят, а биологът ще докаже, че тревата не е зелена. В крайна сметка ще останете един на един срещу празен, студен и съвършено непознат на вас свят, какъвто вероятно е нашият свят.
Така че не е важно какви призраци населяват нашия свят. Докато вярвате в тях, те съществуват, докато не се биете с тях, те не са опасни“.