За шапката.
Има един хубав анекдот за един мъж, който спасил давещо се момче, рискувайки си живота. И майката на момчето намерила героя. И го попитала къде е шапката на момчето?
Често слушам за тази шапка. В ситуации, когато трябва да застанем на колене и да благодарим на Господ Бог. И спасителите. Но всичките ни мисли са за шапката.
Дъщерята на една жена заболяла тежко. Тежка болест. Не искам даже да пиша за нея. И лекарите я посъветвали да се подготви за най-лошото, но все пак провели лечение – добри лекари. Но вече болестта била в такъв стадий, че лечението било почти безполезно.
Минаха три години, пак срещнах тази жена. И се страхувах да я питам, но тя сама започна да разказва, че всичко е много, много лошо. Просто ужасно. Защо й е такъв ужасен живот и тежки изпитания?
Например, дъщеря си има на работа лош шеф. И той й пречи да заеме по-висок пост, а да напусне тя не иска – заплатата е добра и има бонуси.
И внукът често боледува – има сополи. И мъжът на дъщеря й не е вежлив, може да се каже, че е грубиян. И кола си взели на кредит, сега трябва да плащат кредита. Страшен живот.
Тоест, казвам аз, дъщерята е оздравяла! Милион пъти ура! Какво чудо, какво щастие – тя е оздравяла! Така се надявах на това, така я подкрепях при среща, но се отнасям много внимателно към чудеса и на се надявам на тях – но ето ти чудо.
Жената се учуди на моя ентусиазъм и продължи разказа си за изпитанията и страданията. Има и ипотека. Дъщеря й най-накрая се оженила, родила дете, наложило се да ипотекират тристаен апартамент.
Дори жената за малко не се разплака, разказвайки тъжната история. А аз боязливо си мислех как мислим само за шапката…