От затвора избягал опасен престъпник. Дълго време успявал да се скрие, но накрая инспектор Варник попаднал на следите му.
В едно село на него и спътника му им казали, че наистина преди 15 минути някакъв неизвестен минал от тук и се отправил към полето. Да, той сякаш приличал на човека, изобразен на снимката, която инспекторът държал в ръката си.
Преследвачите тръгнали в указаната посока. Виждайки на полето човек, който жънел лен, инспекторът отдалеч се обърнал към него:
– Ехо, тук наскоро не е ли минавал висок, широкоплещест мъж?
– Може и да е минал. Не мога да кажа нищо определено. Нямам време да оглеждам минаващите – отвърнал той без да поглежда към инспектора.
– Мерси много! – извикал инспектор Варник, преминавайки покрай него. Но изведнъж се спрял, мълниеносно извадил от джоба си пистолет и се хвърлил към продължаващия да жъне лена човек – По дяволите, едва не пропуснах този подлец! Ръцете горе! Този път, уважаеми, няма да се изплъзнеш!
Защо инспекторът решил, че пред него е избягалият престъпник?
Престъпникът се издал с невежеството си в селското стопанство: ленът никога не се жъне, за да не се разрушат влакната му, изваждат го с корените.