– Изобщо не мога да си представя, господин инспектор, на кого може да му потрябва бокал от XVII век, още повече, че е невъзможно да го продаде – с тези думи посрещна инспектор Варник директорът на музея. – Вчера бокалът си беше на мястото. След мен в залата не е влизал никой друг. Лично аз я заключих. Почистването на музея извършват съпрузите Цейзиг, те работят при нас много отдавна и, разбира се, са извън всякакви подозрения.
– Да, господин инспектор, по време на вечерното чистене всичко си беше наред – каза господин Цейзиг.
Инспектор Варник се замисли за миг.
– От колко отдавна започнахте да колекционирате музейни рядкости? – изведнъж попита той Цейзиг.
Кое позволило на инспектора да заподозре в кражбата на бокала именно Цейзиг?
Семейство Цейзиг станало жертва на професионален навик. Открадвайки бокала, съпрузите почистили парчетата стъкло от витрината.