По време на немската окупация на Полша част от Варшава била превърната в гето, в което имало над 400 хиляди евреи. Мнозина от тях били изпратени в концлагер, а останалите в града страдали от град и болести.
В този период Ирена Сендлър била служител на отдела за социално осигуряване и тайно изнесла хиляди деца по време на планирани проверки на гетото.
Ирена Сендлър (Кшижановска) е родена през 1910 година. Учейки във Варшавския университет, тя постъпила в Полската социалистическа партия, за което била временно изключена от вуза.
Ирена израснала в малкия град Отвок, където живеела голяма еврейска общност. Нейният баща доктор Станислав Кшижановски починал през 1917 година от тиф, заразен от своите пациенти.
Като благодарност за помощта на нейния баща местната еврейска общност предложила на Ирена финансова помощ, за да продължи ученето си, но тя отказала помощта.
Докато бил жив, бащата на Ирена оказал съществено влияние върху отношението на момичето към съседските евреи и затова, вече като студентка, тя активно протестирала срещу създаването на гетата.
След немската инвазия в Полша през 1939 година Ирена Сендлър, рискувайки живота си, оглавила група, направила повече от 3 хиляди фалшиви документи за еврейските семейства.
През август 1943 година тя оглавила „детската“ секция на подривната организация и тайно извела повече от 2 хиляди деца от Варшавското гето.
Отивайки във Варшава, Ирена започнала да работи в отдела за социални грижи. Тя се обрекла на огромен риск, като заедно със служителите изготвяла паспорти за евреи. В своите кръгове тя била известна като „Йоланта“ и оглавявала отдела „Жегота“, който се занимавал със спасяването на еврейските деца.
По време на работата си в отдела за социални грижи в задълженията й влизали редовни посещения на Варшавското гето за проверки за наличието на тиф. По време на тези проверки Ирена и нейните сътрудници изкарвали деца в колите за спешна помощ, трамваите, пакети, куфари и всякакви други възможни и невъзможни начини.
Ирена лично извела повече от 400 деца, а цялата организация успяла да спаси около 2500 деца.
За спасените деца се изготвяли нови документи и ги настанявали в други семейства или детски домове. Ирена искала децата да не губят връзка с роднините си, затова съхранявала всичките им истински данни закопани в земята.
През 1943 година тя била арестувана от Гестапо, но дори след мъченията Ирена не издала тази информация.
Всички стари данни на децата с техните нови нееврейсски имена и местонахождението им се съхранявали закопани в буркани. Служителите на Гестапо обискирали дома на Ирена и я пребили жестоки, чупейки й краката, но Ирена не издала никаква информация.
Осъдили я на смъртно наказания, но момичето било спасено от активисти на „Жегота“ на път към мястото за екзекуцията. След войната Сендлър предала всичките си записки на „Жегота“, за да може спасените деца да се присъединят към своите семейства, но почти всичките им роднини загинали.
В годините след войната животът не може да се нарече по-лек. Комунистическият режим преследвал Ирена за членството й в социалистическата партия – в резултат от разпитите тя преждевременно родила и бебето й починало.
През 1965 година мемориалът „Яд ва-Шем“ й дал званието Полски праведник, но Полша не пуснала Ирена в Израел, за да получи наградата. Получила я едва две десетилетия по-късно, през 1983.
През 2003 година на Ирена връчили ордена Белият орел, най-голямата полска награда.
В следващите години тя работела като преподавател и сътрудник на министерството на образованието и здравеопазването, помагайки на приюти за сираци.
Легендарната „Йоланта“ умира през 2008 година доживявайки до 98 години.