Няколко завладяващи и истински истории, които ще те убедят, че любовта не съществува само в турските сериали и продукциите на „Дисни“.
Не ви ща короната, искам си любимата
На пръв поглед бъдещето на Уелския принц Едуард VIII изглеждало бляскаво – като най-голям син на крал Джордж V той бил бъдещият престолонаследик на Великобритания.
И вероятно дълги години е щял да си пие спокоен чая в Бъкингамския дворец, ако през 1931 година не се запознава с американката Уолис Симпсън. В този момент тя била омъжена за втори път, след като преди това вече имала на сметката си един развод.
Първоначалното приятелство между двамата постепенно прераства в любов за ужас на консервативното висше английско общество. Все пак бъдещият крал не може да има интимни отношения с някаква си чужденка, която дори не е от благороден произход.
Когато през 1936 година крал Джордж V умира, Едуард вече е безнадеждно влюбен в своята любима и твърдо решен да се ожени за нея. Бъдещият владетел на Великобритания изчаква Уолис да се разведе за втори път и запланува двамата да встъпят в брак през април или май 1937 година, но не по-късно от 12 май, когато е церемонията по коронясването му.
Тогава обаче се намесва министър-председателят Стенли Болдуин, който припомня на Едуард железните правила – кралят не може да има за съпруга чужденка от неблагороден произход, при това с цели два развода.
Воден от любовта си, Едуард VIII решава дилемата “короната или любимата”, като на 10 декември подписва абдикацията си от престола. След това двамата с Уолис Симпсън заминават за Франция, където остават заедно до края на живота си…
След абдикацията на Едуард VIII на престола неочаквано трябва да седне неговият брат Албърт, който има един голям проблем – заеква. Именно историята на неуверения престолонаследник Албърт разказва отрупаният с „Оскари“ филм „Речта на краля“.
Любов по френски
Много преди Андреа да срещне Кубрат Пулев съдбата отредила на една друга певица и на един друг боксьор да се влюбят помежду си. Става въпрос за голямата френска изпълнителка Едит Пиаф и световният шампион по бокс Марсел Сердан.
Макар и да не била красавица, Пиаф се славела като истинска мъжемелачка – през леглото й минали редица други знаменитости като Ив Монтан, Жилбер Беко и Шарл Азнавур.
И кой знае колко по-дълъг щеше да бъде списъкът с покорените от нея, ако през 1947 година на едно турне в САЩ тя не среща своята най-голяма любов – Марсел Сердан. Двамата пазят дълго време връзката си в тайна, защото боксьорът е женен и има три деца.
През май 1948-а Сердан губи европейската си титла, а вестникът “Франс Диманш” разкрива любовта между двете френски звезди и излиза със заглавие “Пиаф носи нещастие на Сердан!” Явно това наистина е било така, защото през юни 1949 година в Ню Йорк французинът от марокански произход се прощава и със световната си титла.
През октомври Едит Пиаф е отново на турне в САЩ и моли Сердан да вземе самолет, а не кораб, за да бъдат по-скоро заедно. Това нейно желание се оказва трагично за любовта им – самолетът, който Сердан хваща, се разбива край Азорските острови. Оцелели няма.
Когато Пиаф разбира ужасната вест, тя все пак решава да пее вечерта. “Тази вечер пея за Марсел Сердан, само за него” – казва тя на публиката. Успява да изпълни няколко песни, след което припада. По-късно в негова памет Едит Пиаф създава песента си “Химн за любовта” и дълго време започва участията си с нея.
16 години любовни писма…
Един ден през 1832 година вече известният писател Оноре Дьо Балзак получава писмо, подписано от жена, представяща се като “Чужденката”.
В писмото непознатата коментира излезлите произведения на писателя. Балзак до такава степен е впечатлен от мислите й, че решава да открие анонимната си читателка, като пуска следната обява във френски вестник: “Господин дьо Б. Получи писмо от 28 февруари. Той съжалява, че не може да отговори. И ако желанията му не са от естество да бъдат публикувани тук, той се надява, че мълчанието му ще бъде разбрано.”
Не след дълго “Чужденката” му праща ново писмо, а Балзак отново чрез обява във вестника иска двамата да се срещнат. В последвалата кореспонденция става ясно, че непознатата всъщност е полската графиня, живееща в Украйна, Евелина Ханска. В графинята Балзак открива идеала си за жена, а макар и омъжена, тя решава да се срещне с писателя в Швейцария.
Следва размяна на писма между двамата, продължила цели шестнайсет години. През 1841 година умира граф Хански и това дава възможност на Балзак да поиска да се ожени за любимата си. Графинята обаче не бърза да сключва нов брак.
Двамата вдигат сватба чак на 14 март 1850 година, а щастливият Балзак пише на приятелите си: “Нямах нито щастливо детство, нито цъфнала пролет, но ще имам най-слънчевото лято, най-нежната от всички есени”. Заради влошеното си здравословно състояние, обаче, няколко месеца след сватбата талантливият писател умира.