Коя е най-многократно тълкуваната наука? Оказва се че най-неточната наука се нарича история. Във всяка страна историческите събития могат да се интерпретират по различен начин. Хайде да се убедим в това.
Втората световна война е сложила отпечатък върху съдбите на много страни. В съвременна Германия към нейното изучаване подхождат със специално внимание. Причината за това е стремежът на немците да не повторят грешките от миналото. Но трябва да се отбележи, че до 60-те години нейното обсъждане в училище било негласно забранено.
Американците не се стараят особено съвестно да разглеждат хронологията на Втората световна война. Дори за Германия съобщават между другото като за страната, започнала световната война, както и че там била разрушена Берлинската стена. С това познанията им за глобалната катастрофа от средата на 20 век се изчерпват.
Британските ученици започват да четат за историята на човечеството, в това число и за Втората световна война, в началните класове. По-подробно нейно изучаване се провежда в горните класове и то ако учениците изберат предмета „история“ по избор.
Руските ученици няколко пъти се срещат с епохалното събитие. Втората световна война се причислява към Великата Отечествена война, тоест към периода, когато в нея участва СССР.
И за дата на нейното приключване е прието да се смята 9 май – денят, когато Германия подписала акта за капитулация. Макар пълната победа да се пада на 2 септември – когато оръжието сваля и Япония.
Битката при Ватерло французите представят в училищата като победно сражение на френските войски, англичаните я третират като своя победа.
Стогодишната война се състояла от множество въоръжение сблъсъци, като едно от тях се състояло при Азенкур, където се сражавали Франция и Британия. Претърпялата поражение френска страна предпочита въобще да не споменава за това сражение, във Великобритания то се представя като едва ли не решаващо събитие от епохата на Средновековието.
Събитията от 20 век се препоръчват на японците за домашно четене.
Към войната за независимост на САЩ се отнасят по различно в различните страни по света. В самите щати я възприемат като интересен епизод от живота на САЩ и извънредно събитие, повлияло буквално на всички. В Англия върху тази тема се провеждат само няколко дискусии.
Унгария счита това събитие за предвестник на Френската революция. Индийската училищна програма въобще не споменава за това.
За независимостта на Република Тексас в учебните заведения не се споменава нито едно изречение. Затова пък в Америка, в самия Тексас, се говори много как са станали република и си избрали президент.
Съседно Мексико възразява по този повод, казвайки, че споменатите територии никога не са били заселени, а САЩ просто са ги купили.
В ислямските страни историята се изучава през призмата на религията. Всички събития са представени не в последователност, а като низ от шествия и победи на мюсюлманския свят.
Завоюването от испанците на Новия свят е представено в Испания като обикновено съобщение. Но никъде не се споменава нито за създаването и загубата на испанската империя, нито унищожаването на индианските племена, нито за продължителната и жестока робска търговия на техните предци.