Уилям Кавендиш бил лорд. Доста ексцентричен лорд. Можел да си позволи да прекара дълго време в легнало положение без да обръща внимание на никого. Нищо не го интересувало: нито военната му служба, нито законното му място в парламента. Единственото, което можело да извади лорда от летаргията била млада оперна певица. Той бил толкова увлечен по дамата, че дори ú направил предложение, но, колко странно – получил отказ.
След отказа лордът станал още по-необщителен и самовглъбен. По това време по наследство Кавендиш получил титлата херцог на Портланд и се преместил в Уелбек. Първото нещо, което новоизпеченият лорд започнал да прави, било… да копае.
С възрастта Кавендиш станал още по асоциален. Забранил на прислугата да го поздравява, обличал се в черни дрехи и се разхождал през нощта. В една от стаите си имал потаен вход, който водел към тъмница, където никой не знаел какво върши херцогът.
Херцогът умира през 1897. След смъртта му в подземията е открита:
Огромна зала за танци
Параклис
Много билярдни зали, библиотеки и безкрайни коридори, по които висели красиви картини.
Всички помещения в подземията били боядисани в розово и ярко осветени. Защо на отшелник като лорда били нужни стаи, които биха прилягали по-скоро на весел и жизнерадостен човек? А сред множеството картини в балната зала на централно място бил сложен портрет на неговата любима…