През 1204 година от името на папа Инокентий III цар Калоян е провъзгласен за крал, като в замяна признава върховенството на католическата църква. Каква е разликата между „цар“ и „император“ и защо нашите владетели, например, не се наричали „крале“?
В началото на първото хилядолетие на нашата ера много германски, славянски и балтийски народности започнали да дават титли на владетелите си, в имената на на които отчетливо се вижда общият корен „kn“: konung (скандинавските региони), king (сред Британските острови), княз (сред славяните).
Нашествието на хуните през 4 век на европейския континент, а също и общото захлаждане на климата принудило стотици племена да се разделят с уседналия си начин на живот и да тръгнат на запад, нахлувайки в пределите на Западната Римска империя, което в крайна сметка довело до нейното падение.
Постепенно племената се заселили в новите земи на днешна Франция, Германия, Англия, Испания. Главатарят на племената продължил да се нарича king/konung/княз, но вече имал далеч повече власт от обичайния глава.
Когато набралата сила църква започнала да коронова царе и да благославя управлението им над контролираните от тях територии, дадените титли станали синоним на суверенната власт.
Думата „крал“ произхожда от името на франкския крал Карл Велики – точно затова титлата „крал“ у нас се асоциира с католическите владетели.
Другояче стоят нещата с титлата „император“. Когато Римската република завладяла целия Средизомноморски басейн, включвайки в състава си множество народи, Октавиан Август си присвоил титлата „император“, а Римската република станала Римска империя.
До този момент думата „империя“ означавала „пълнота на властта“, но с появата на Римската империя нейното значение било преосмислено и започнало да обозначава държава, включваща в своя състав множество други народи, управляваща се от единен център и имаща сложна йерархия на властта.
Дълго време в света имало само един император – първоначално тази титла принадлежала на владетеля на обединената Римска империя, а след това на управника на Източната римска империя.
Но постепенно западните крале започнали също да се наричат императори. Едни заради разширяващите се територии на своите владения, а други – заради отново излизащия на мода държавен строй на Римската империя.
Управниците на Римската империя можели да се наричат не само „императори“, но още и „цезари“, отразявайки по този начин приемствеността на императорската власт от Гай Юлий Цезар.
Откъде точно в рода на Гай Юлий се появило прозвището „Цезар“ не е напълно известно. Вероятно самите римляни са взели титлата цезар от живеещите наблизо варварски племена, които наричали своя вожд «kaisar». С тези титли ромеите наричали първите управници на своя град – първоначално Рим се управлявал от седем владетели.
Нашата титла „цар“ произлиза от от старобългарската дума цѣсарь – така се произнася на славянски титлата на Гай Юлий Цезар. Първата документирана употреба на титлата „цар“ в Европа е от X век – титлата е била изписана върху надгробния надпис над гробовете на цар Симеон Велики и синът му Петър.