Гениалните личности се отличават със способността си да разбират невероятно трудни неща. Но това съвсем не значи, че ако по някакъв начин сте успели да завържете разговор с някой от великите умове на планетата, то вие няма да разберете нито една тяхна дума.
Точно обратното, както твърди нобеловският лауреат Ричард Файнман, истинският признак на гениалност се състои в умението да обясняват нещата на простичък и достъпен език. И ако това наистина е така, то даденото умение може да добавим в списъка с невероятните таланти на Алберт Айнщайн.
Айнщайн в ролята на любящ баща
През 1915 година Айнщайн живял в Берлин, разработвайки общата теория на относителността, докато съпругата му възпитавала двамата им сина вив Виена. Столетие преди появата на скайп и електронните пощи общуването между великия физик и семейството му било възможно само чрез размяна на писма.
Кратка бележка, изпратена от учения до 11-годишния му син Ханс Алберт Айнщайн, не само разкрива малко позната страна на физика като грижовен родител, но доказва и че гениите изобщо не говорят със загадки, а на понятен език.
В дадения случай Айнщайн използва цялата възможна простота, за да даде на Ханс (и на всички, които четат писмото век по-късн) много полезен съвет за това как може да ускори процеса на обучение:
„Много се радвам, че ти харесва да свириш на пиано. Струва ми се, че музиката и дърводелството са отлични занимания за дете на твоята възраст, дори по-добри от посещаването на училище. Избирай онази музика, която ти харесва да свириш точно на теб, а не онази, която те кара да свириш учителя.
Това е отличен начин да научиш колкото се може повече: да правиш това, което на теб ти харесва, забравяйки за времето. Понякога толкова силно се увличам от работата, че обядът просто отлита от главата ми…“