Един човек изобщо нямал успех в създаването на семейство и това не се случвало само с него, било от поколение на поколение, в неговия род винаги имало скандали. Майка му и баща му постоянно се карали и обвинявали един друг във всички семейни проблеми.
Той израснал в атмосфера на скандали, упреци и пълно нещастие. Когато вече станал голям, решил: „При мен няма да бъде точно така. Ще бъда щастлив и в моето семейство ще има мир и любов. Ще си намеря добра и мила жена и всичко ще бъде наред“.
Той си намерил истински ангел, а не жена, но след година тя се превърнала в жестоко чудовище. В дома им също имало постоянни скандали, както в детството му. „Ужасна жена“ – мислел си той…
А тази жестока жена израснала само с майка си и баба си и като дете си мечтаела да бъде щастлива и също искала голямо задружно семейство. Когато се запознали преди години и когато започнали да излизат, тя си мислела, че той е просто принц.
Той имал толкова правилни цели. Той искал да има хубаво семейство. И тя решила да се омъжи за него без да се замисля, когато той й предложил. А след година, само след година, когато се родило първото им дете, тя разбрала, че е направила грешка. Мъжът се оказал ужасен, правел всичко погрешно, не се грижел за нея…
В далечно село живеел мъдрец който решавал всякакви проблеми, за него разказвали чудеса: дори най-нещастните семейства започвали да живеят щастливо. И ето, в един прекрасен ден, мъжът казал на капризната си жена: „Хайде да отидем при този мъдрец, нека той ни подскаже какво да правим“.
Те отново се скарали, но тя се съгласила.
Пътят бил дълъг и двамата се уморили от пътуването, но накрая стигнали дома на мъдреца. Когато отишли при него, и двамата си крещели един на друг: „Ти си виновна, че стана така’ – крещял умореният и раздразнен мъж. „Ти ме повлече с теб!“ – плакала жената.
Мъдрецът, усмихвайте се мълчаливо, казал: „Елате да ви покажа нещо“.
Той ги отвел в голяма стая, където имало кръгла огромна маса. На нея стояли уморени, разтревожени хора. По средата на масата имало огромна тенджера с вкусна рана, хората държали в ръцете си лъжици с много дълги дръжки.
Те достигали всеки път до храната, но не можели НИКАК да я сложат в устата си. Те просто умирали от глад в стая с голямо количество вкусна храна. Това било страховито зрелище.
Младоженците разменили погледи и изплашено замълчали.
След това мъдрецът ги отвел във втора стая, уж същата, но много различна от първата. Тя била със същите размери, там също имало подобна маса и на масата имало тенджера с вкусна храна.
Около стола седяли хранещи се, здрави младоженци, които се шегували и се смеели. В ръцете им имало същите лъжици с дълги дръжки, НО… С тези лъжици те се хранели един друг.
Младите съпрузи благодарили на мъдреца и ти отишли вкъщи. Дълго време те ходели мълчаливо прегърнати. След като се прибрали вкъщи, минали три години.
Те живеят в мир и съгласие. Имат две момчета и в дома им винаги има радост и любов. „А мъдрецът, ах, този мъдрец“ – казват те. „Той ни показа какъв е истинският смисъл на семейството!“