Понякога в един човек могат да съжителстват напълно различни качества. Да вземем например сър Артър Конан Дойл. Образован човек, лекар и, най-важното, писател, изобретил брилянтния литературен детектив Шерлок Холмс.
В продължение на 20 години той пишел истории за мистериозни събития, които се обясняват изключително рационално, само със силата на дедукцията. В един момент обаче загубил баща си и изведнъж повярвал в духовете.
Къде била собствената му дедукция, когато намерил дневника на родителя си, в който той твърди, че е открил начин за комуникация с мъртвите? Защо Дойл не е взел предвид очевидните факти – че баща му е починал в психиатрична клиника, където е бил лекуван от странни гласове в главата си, които той е смятал за обитатели на друг свят? Това не било ли достатъчно, за да откаже молбата му синът му също да се обърне към спиритизма?
Не, това не спряло Конан Дойл. Когато Чарлз Олтемонт Дойл, който бил лекуван от алкохолизъм и депресия повече от 10 години, умира през 1893 г., писателят залита за първи път. Когато през 1906 г. умира съпругата му Луиз Дойл, която дълги години страдала от туберкулоза, нещо в него отново се пречупва. През 1907 г. писателят се жени за втори път – за Жан Леки и този брак забива последния пирон в ковчега на предишната му рационалност.
Леки била нещо като медиум и постоянно уреждала сеанси, в които заедно с приятели общували с духове. Конан Дойл с удоволствие участвал в тях и е толкова обърнат към новата вяра, че дори пишел книги за спиритизма и оправдава подобни упражнения в публични лекции.
И всичко щяло да бъде наред, тази щастлива семейна двойка яла живее щастливо по-нататък, обръщайки масите през уикендите, когато в семейството се появил неочакван приятел – илюзионистът Хари Худини.
Като фокусник Худини бил голям специалист в маменето на обществеността и затова бил скептичен относно практиката на спиритизма. След като преживял голяма трагедия (синът му починал), илюзионистът временно бил увлечен от подобни идеи. На една от лекциите, посветени на спиритизма, той срещнал Дойл, но бързо разбрал, че всичко това не е нищо повече от трикове за лековерни хора.
Но когато се опитал да обясни това на създателя на Шерлок Холмс, той се заинатил, не искал да приеме никакви аргументи. Тогава Худини решил сам да покаже на Дойл подобен трик и след това да разкрие собствената си измама, за да докаже, че не съществуват духове.
На анонсираната от Худини „сесия“ се събрали познати и от двете страни на експеримента, включително илюзиониста Бърнард Ернст, който описал случилото се в детайли за потомците.
За начало Худини показал на Дойл черна дъска, която стояла в средата на стаята, за да може да провери дали има измама. После му подал чиния с коркови тапи. Дойл разряза първата, която му попаднала, и се увери, че са най-обикновени, без хитри пълнежи. Тогава писателят, по молба на магьосника, хвърлил друга тапа в буркан с бяла боя, а самият той излязъл на разходка из квартала, далеч от дома, и размишлявал върху посланието, което трябвало да запише на връчения му лист хартия.
Дойл направил каквото му било казано, върнал се, извадил омазаната с боя тапа и я поставил върху дъската. Тапата се задържала върху вертикалната повърхност за няколко секунди (о, чудо!), след което започнала да се движи и скоро очертала върху дъската точно съобщението, което Дойл бил написал.
Писателят бил толкова възхитен, че дори последвалите обяснения на Худини, че това е просто трик, не помогнали. Отсега нататък Дойл смятал илюзиониста за истински медиум.
В този ден Худини така и не разкрил тайната на своя трик. Това било направено едва по-късно, когато неговият приятел Макс Берол започнал да изпълнява подобен трик и привлякъл вниманието на магическия историк Милбори Кристофър.
Оказало се, че всичко е в магнита, който държал в ръцете си скрития зад дъската помощник и ловкостта на главния изпълнител. Худини сръчно заменил въпросната коркова тапа със специална с метална сърцевина, както и донесената бележка от Дойл, като я взел в ръцете си за част от секундата, за да се увери, че е „правилно сгъната“ и нищо не се вижда. Той подал листа с бележката на асистента и асистентът вече движел втората изцапана с боя тапа в правилната посока.
Илюзионистът продължил да разобличава спиритизма навсякъде толкова яростно, колкото Дойл продължавал да го защитава. Известно време те все още били приятели, но след това се случил непоправим конфуз.
Джийн Леки решила веднъж завинаги да обърне Худини към нейната вяра и уредила той да се обади на собствената си майка. Духът, който се появил при призива, нарисувал на хартия християнски кръст. Илщзионистът бил възмутен: майка му била еврейка и никога не би си позволила подобно нещо, което означавало, че Леки е обикновена шарлатанка! Семейство Дойл се обидили и не поканили Худини повече на гости.
Не знаем дали това разстроило Худини, но със сигурност не променило преценката му. До края на живота си той остава непримирим борец срещу измамниците, които спекулират с мъката на хората, загубили близките си. Той не се поколебал да ги разобличава навсякъде, където може, обяснявайки на хората тайните на триковете им.