Когато отидох на първата си работа, нещата бяха много сериозни. Не ме спря нито шестчасовото събеседване (беше групово. „Игрите на глада“ за оператори в кол-център), нито задължителното двуседмично обучение, нито даже безспирния поток от обаждания.
След стажа ме зачислиха към групата, в която трябваше да работя, и ми посочиха кой ми е куратор. Куратор се оказа едно момиче с големи черни очи, гъста коса и косъм върху гърдите.
Всичките дрехи на Наталия (убедих се в това по-късно) бяха с деколте, което откриваше гледка към един, но черен косъм, който растеше точно по средата.
Просто не можех да разговарям, гледайки Наталия в лицето, защото всичките ми мисли бяха заети от НЕГО, КОСЪМА. Момичето кокетно мислеше, че ме привличат гърдите й и несмешно ме бъзикаше по този повод.
Естествено, като вежлив човек се правех, че с Бенджамин (така наричах за себе си този косъм) се намираме в различни вселени. Но веднага щом Наталия се наклонеше да ме пита нещо, цялото ми внимание се насочваше към него.
Седмица преди новата година от другата смяна при нас се присъедини Коцето и в ноговодишната нощ трябваше да дежурим заедно. Естествено, пихме по чаша шампанско когато обажданията спряха съвсем.
– Коце, кажи ми, тя защо не направи нещо с него? Той е само един – попитах опиянен аз.
– За кого говориш?
– За косъма на гърдите на Наталия, естествено.
– Аааа, за Гришата.
Така с Коцето се сприятелихме.