До 1887 г. всички атлети стояли на старта изправени (т.нар. висок старт) в очакване на сигнал, за да започнат да бягат.
Така правил и американският спринтьор Ч. Шерил. Но един ден, когато се разхождал в зоологическата градина, той обърна внимание на факта, че преди да направи движение кенгуруто кляка до земята.
Наблюдателният атлет споделил видяното със своя треньор. И в първото си състезание след това Шерил се приготвил за нисък старт. Зрители и конкуренти се засмели, съдията забавил старта, като предположил, че спортистът просто не е готов да започне. Но спринтьорът настоял и започнал бягането си от необичайната позиция. В крайна сметка спечелил състезанието.