Майката на известния психолог Робърт Дилтс, един от основателите на НЛП, развива рак на гърдата през 1978 г. Лекували я, но нямало резултат. През 1982 г. Патриша Дилтс е изписана у дома в четвъртия стадий на заболяването.
Робърт решил, че след като е успял да помогне на толкова много непознати, свои клиенти, защо не може да опита да помогне на собствената си майка?
Дилтс буквално се затворил в къщата с майка си за няколко дни и в процеса направил едно от най-важните открития в психологията.
Той открил причините, заради които самите хора не си позволяват да променят живота си към по-добро. Дилтс ги нарича „ограничаващи вярвания“ или „вируси на ума“. Бяха трима.
„Сине“, казала Патриша Дилтс. „Разбирам, че си много привързан към мен и не искаш да умра. Но никой никога не е бил излекуван от рак в четвърти стадий, особено след като лекарите казали, че нищо не може да се направи“.
Това е първото ограничаващо вярване, което Дилтс нарича „безнадеждност“. Ако никой никога не е успял да направи нещо, тогава и аз не мога. Има опции: „нито една жена не може да направи това“, „никой в тази държава не може да направи това“, „нито един от нашите пенсионери …“ и т.н.
Но Дилтс не би бил брилянтен психолог, ако не разбрла, и то доста бързо, как да се справи с безнадеждността: трябва да намерите изключения.
Той донесъл на майка си изрезки от вестници, извадки от медицински журнали и записи на телевизионни предавания за хора, излекувани от тежки заболявания неочаквано и необяснимо за лекарите. Такива случаи има и те са описани.
Но тогава нещата зациклили: Дилтс бил изправен пред втория тип „вирус на съзнанието“ – безпомощността. Да, разбира се, казала майка му, има такива хора. Но те са специални, те са изключения. Аз не съм такава: аз съм обикновена, стара, слаба и болна жена. Не мога да направя това, което са направили те, нямам ресурси за това.
Но и това се оказало възможно за преодоляване: Робърт Дилтс, който вярвал, че всеки човек има неограничен ресурс, напомнил на майка си как някога семейството им живеело в бедност и глад, но тя винаги намирала изход от ситуации, които изглеждали безнадеждно, според принципа „Очите се страхуват, но ръцете правят“.
Докато Патриша Дилтс си спомняла тези епизоди един по един, тя се ободрила и се почувствала по-добре. Но не за дълго.
Последното препятствие, което срещнали, било третото и най-фино ограничаващо вярване. Дилтс го нарекъл „безполезност“.
Майка му дълго отказвала да говори за това, но накрая казала: – Помниш ли баба си, майка ми? – Да помня я.
– А помниш ли от какво умря?
– От рак на гърдата.
„А сестра й, моята леля, от какво умря?“
– От рак на хранопровода, мисля.
„Много обичах майка си и леля си. Не съм по-добра от тях. Ако те са умрели от рак, защо аз да се оправя?“
Дилтс открил, че предаността към семейството, родителите и по-възрастните роднини — добра черта като цяло — може да изиграе жестока шега на човек. За майка му възстановяването в ситуация, в която собствената й майка е починала, е равносилно на предателство. След като нашите предци са живели така и ние ги обичаме, значи и ние ще живеем така.
Преодоляването на това препятствие било най-трудно. Но Робърт Дилтс измислил как да го направи и сега можем да използваме и неговото откритие.
„Помисли добре“, казал той на майка си. „Искаш ли сестра ми, твоята дъщеря, ако внезапно някой ден се разболее от рак, да каже: След като майка ми почина от това, значи и аз трябва да умра, защото много я обичам?“
– Какви ги говориш! – възмути се Патриша Дилтс.
– Ами дай й добър пример. Ако сега решиш да се оправиш, тогава тя, като се разболее, ще си каже: майка ми успя да се възстанови и аз ще мога.
Ресурсът за преодоляване на безполезността е в бъдещето. Децата копират родителите си. Ако сега не намерим нов модел на поведение, който да ни позволи да живеем още 25 години с удоволствие и полза за себе си и другите, а седнем на пейките да доживеем и да се оплакваме от живота, демонстрирайки безнадеждност, безсилие и безполезност на следващия поколение, тогава нашите деца, които много ни обичат, на 50 ще си кажат: ние не сме по-добри от нашите бащи, които са остарели на 50.
Що се отнася до майката на Робърт Дилтс, тя със сигурност е починала така или иначе. Много години по-късно и от съвсем различно нещо.