Всички знаем, че най-съкрушителното си поражение Наполеон претърпял при Ватерло. Но историята обикновено мълчи за още един случай, когато на Бонапарт му се наложило да се оттегли от бойното поле по най-срамен начин.
Случило се през 1807 година. Току-що били подписали Тилзитския мир между френската и руската империи и Наполеон решил да то отбележи с благороден лов на зайци.
Организацията на мероприятието била поръчана на началник-щаба Александър Бертие, който се постарал всичко да бъде устроено с размах: чудесен пикник с разкошни ястия, духов оркестър с отлични музиканти и, разбира се, за да не остават Наполеон и генералите без трофеи, закупил зайци – цели три хиляди.
Когато ловците били готови, цялата тази огромна ушата тълпа била пусната от клетките.
И тук се случило нещо напълно неочаквано. Вместо да се разбягат в страх, зайците се втурнали директно към хората.
Първоначално на спътниците на Наполеон им се сторило забавно, но скоро не им било до смях – армията на дългоухите упорито атакувала най-могъщия човек на земята, промъкнали се до краката му, като някои даже започнали да се катерят нагоре, държейки се за дрехите на Бонапарт.
Наполеон се опитвал да им крещи, да тропа с крака, а антуражът му взели в ръка пръчки и камъни – всичко напразно.
Да се отбие такава тълпа било невъзможно. Наложило се Бонапарт с всички свои генерали да се впусне в позорно бягство.
Оказало се, че старателният Бертие вместо да улови диви зайци, закупил от местни фермери домашни питомци. В резултат зайците възприели Наполеон не като страшен ловец, а като потенциален човек, който ще ги нахрани – затова и се втурнали към него за своята дневна порция.