Веднъж при психолога отишла богато облечена жена. Тя започнала да се оплаква, че животът ѝ е празен и няма никакъв смисъл. Психологът внимателно изслушал всичките й преживявания, а след това повикал жената, която почиствала офисните помещения.
– Сега Мария ще ви разкаже как е открила своето щастие. Всичко, което трябва да направите, е да я изслушате внимателно.
Старицата оставила метлата, седнала на стола и започнала да разказва своята история:
„Мъжът ми умря от малария, а три месеца по-късно единственият ми син почина при катастрофа. Не ми остана никого. Не можех да спя, не можех да ям, не можех да се усмихна… Даже си мислех за това да посегна на живота си. Но една вечер, когато се връщах към вкъщи след работа, при мен дойде малко котенце. На улицата беше хладно, затова го съжалих и го взех вкъщи. Котенцето беше много гладно и когато му налях мляко, той направо облиза купичката. След това започна да мърка и да се гали в краката ми – в този момент за пръв път от месеци се усмихнах.
Помислих си, че ако помощта на това малко котенце ме накара да се усмихна, то е възможно отново да бъда щастлива, просто трябва да правя хубави неща за другите хора? На следващия ден изпекох сладки и ги занесох на болния съсед. Всеки ден се опитвах да направя нещо хубаво за околните. И тяхната радост и благодарност ме правеха щастлива. Днес на моя добър апетит и здрав сън могат само да завидят! И всичко това, защото открих моето щастие да раздавам на другите.
Когато разказала това, богатата жена заплакала. Тя имала много пари, но отдавна нямало какво да си купи с тях…
Животът е прекрасен не тогава, когато сте щастливи, а когато правите щастливи ДРУГИТЕ! Щастието не е цел, а път. То не иска да се търси утре, а днес. Щастието не зависи от обстоятелствата – то е осъзнато решение на всеки човек. Щастието е това, което си, а не това, което имаш!