Вечер. Пътувам за работа. Звъни се на мобилния. Показа ми се непознат стационарен номер. Вдигам:
– Ало…
В отговор детски глас радостно и гръмко извиква:
– Говно! Ха-хаха!!!
И ми затвори слушалката.
След три-четири минути пак се звъни:
– Да…
– Говнар! Ха-ха-ха!!!…
И недораслякът отново ми затвори.
Виждам номера на лапето, но ми е неудобно да разговарям на пътя, затова бавно ми кипва… Трето позвъняване… Тоя път съм по-рязък:
– Момче, какво ти трябва?
Видимо не си даваше зор да е много остроумен:
– Да ти го нач*кам! Ха-ха-ха!!!
И новопоявилият се Казанова, очевидно много доволен от ссебе си, пак би отбой.
Най-накрая стигнах до работа, запалих цигара, за да се успокоя… По пътя обмислях случилото се и скроих план за „отмъщение“. Видимо лапето не е съобразило, че звъни от своя домашен телефон на мобилен и номерът му се вижда. И е решило да се позабавлява, набирайки произволен номер, докато родителите му ги няма вкъщи. Както е известно, отмъщението е блюдо, което трябва да се сервира студено.
Изчаках около час преди да позвъня на номера на „веселяка“. Вдигна ми жена, която, съдейки по гласа, бе на средна възраст:
– Здравейте, позвънихте ми от вашия номер.
– Може би съпругът ми сутринта за хладилника?
Планът за отмъщението се оформи окончателно.. С максимално прoменен глас а-ла оператор на служба „Скучно ти е? Обади се на нас“ казах:
– О, не, госпожо… Преди около час ни позвъни млад човек… Това е секс телефон… Моля, посочете подробности къде да ви пратим сметката за оказаните услуги?
От другата страна последва зловеща тишина, приключила след няколко секунди със силен вик:
– Сашоооо!!! Ела тук, малък перверзник!
И връзката прекъсна.
А аз се усмихнах: Прости ми, Казанова… Ти сам си го изпроси… И… приятна вечер. :)