Вождът на световния пролетариат Владимир Илич Ленин умрял на доста млада възраст, като недоживял няколко месеца до своите 54 години. Неговият пример нагледно показал, че дори големите са смъртни.
Ръководството на СССР взело всички мерки, за да отстрани това досадно недоразумение, защото вождовете трябвало да живеят, ако не вечно, то много, много дълго.
Един от най-влиятелните учени в тази област бил Александър Александрович Богомолец – човек с удивителна съдба. Той се родил през 1881 година в затвор в Киев, където се намирала майка му по делото „Южно-руски работнически съюз“.
Скоро детето било взето от роднини, а майка му починала след няколко години в Сибир от туберкулоза.
Александр Богомолец завършил Новоруския университет и започнал изследвания в областта на ендокринологията и нервната система. Малко след началото на Първата световна война той създал диспансер за „борба с преждевременната смърт“.
Ученият решил да докаже научно, че човек живее твърде малко, че той трябва да живее повече от 100 години.
Александър Александрович посрещнал Октомврийската революция с възторг, защото майка му умряла за идеята за всеобщо равенство. А и темите на неговите изследвания се понравили много на болшевиките: в социалистическата страна хората трябвало да живеят дълго и щастливо.
Богомолец заявил, че е разработил еликсир за безсмъртие – биостимулатор, препарат, получен от серум от кръвта на животни (коне и магарета), изложени на имунизация антигени от далака и костния мозък от тръбни кости, взети от млади животни или от човешки труп не по-късно от 10-12 часа след смъртта им.
Според Богомолец този еликсир не позволявал да се разрушава съединителната тъкан в организма на човек и така хората можели да живеят до 150 години. През 1939 година излезнала неговата книга „Удължаване на живота“.
По това време Сталин навършил 60 години. Той самият нямал нищо против да доживее 150 години, затова се отнасял сериозно към изследванията на Богомолец. Вярно, издал и указ да се засекрети книгата му, тъй като рецептите за дълголетие не трябвало да бъдат достъпни за всекиго.
Но „вожда на народите“ не забравил учения, като щедро го обсипвал с награди. Богомолец получил Сталинската премия, званието Герой на Социалистическия Труд, два ордена Ленин.
Уви, всички планове на Сталин били прецакани от смъртта на учения. А. А. Богомолец починал през 1946 година, доживявайки едва до 65 години.
В яростта си Сталин гневно заявил: „Измами ни всички!“ Не е изненада, че скоро трудовете на Богомолец били обявени за утопични и антинаучни, а създадените от него институти се оказали на ръба на закриването.
Но не може да се каже, че трудовете на учения били съвсем безполезни. Неговите методи за преливане на кръв позволили да се спаси живота на много бойци в годините на войната. Освен това, като основна причина за смъртта на учения се посочва пренапрежението от упоритата работа.