Когато той се върне при теб, не тичай към вратата с големи крачки. Не поглеждай към прозореца с надеждата, че той стои там. Когато той се върне, не изпадай в очакване.
Не бягай към огледалото, за да видиш как изглеждаш.
Когато му отвориш вратата, не се усмихвай и не казвай „Здравей“. Когато му отвориш вратата, не го кани да влезе и не го прегръщай, напомняйки му какво е изпуснал.
И не го приемай обратно. Никога не го приемай обратно, когато той се връща.
Когато той се върне, вдишай дълбоко. Почувствай онова странно усещане в корема. Когато той ти позвъни на вратата, помни какво се е случило. Помни как те изостави без съжаление. Той те остави без да се замисля. Той даже не се замисли какво ще ти е на теб.
Спомни си колко дълго страда след това. Не забравяй как все още страдаш. И помни, че когато той ти позвъни на вратата, че той не се връща, защото те обича. Не се връща, защото иска да бъде с теб до края на живота си.
Не, той се връща с подвита опашка и извинения, които нищо не значат. Той се връща с глупави оправдания и по неправилен начин.
Той се връща само заради себе си. Не заради теб.
Той никога не те е обичал така, както ти си обичала него. Никога не е гледал на теб така, както ти си гледала на него. Не е виждал вселената вътре в теб. Макар да си си мислела, че я вижда. Мислеше си, че и той чувства същото.
Затова, когато той те моли на колене да му дадеш още един шанс, помни как той приключи всичко. Помни какво направи. Прости му. Пожелай му всичко хубаво. Но не падай отново в заешката дупка.
Не си мисли, че той се е променил. Подобен човек никога не може да се промени. Подобно момче няма да порасне никога и да стане мъжа, за когото си достойна.
Затова, когато отвориш вратата и го видиш, говорейки ти думи, които никога не ти говорил, затръшни вратата пред него.
Затвори вратата с всички думи, които искала да му кажеш в лицето.
И не се обръщай. не се обръщай към момчето, което пълзи към теб. Затвори вратата. Силно. И си тръгни така, както си тръгна той.