– Защо си избрал за себе си пътя на тежък труд и безкрайни страдания? – попитал мъдрецът стареца.
– Аз не страдам просто така! Търпя изпитания, за да може моите деца и внуци да живеят в благополучие и щастие – отвърнал нещастният. – Всички мои предци са го правили: прадядо ми се е обрекъл на непосилен труд заради дядо си, дядо ми е работил усилено заради баща ми, а аз сега търпя страданията заради благополучието на моите деца.
– Кажи, а някой от членовете на вашето семейство въобще бил ли е някога щастлив? – задал въпрос мъдрият непознат.
– Още не, но моите деца и внуци със сигурност ще бъдат щастливи! – възторжено казал бедният мъж.
– Знаеш ли, има такава мъдрост: неграмотният не може никого да научи да чете, а заекът никога няма да възпита сокола – проговорил мъдрецът. – Първо трябва да опиташ самият ти да бъдеш щастлив и едва след това можеш сам да научиш своите деца на изкуството на щастието. Това ще бъде и най-ценното, което можеш да им оставиш след себе си!