Всички познаваме кроасана като национален символ на Франция, но като цяло тестеното изделие не е измислено там, а във Виена – поне така гласи една от най-известните версии за произхода на вкусните кифлички. Ситуацията била следната: през 1863 г. положението във Виена било много тежко заради обсадата на турците, която продължавала няколко месеца.
Но тъй като виенчани нямали намерение да се отказват, турците се решили на крайни мерки и започнали да копаят под стените на града, за да проникнат в него незабелязано. И кои мислите ги усетили? Пекарите. Хората с тази професия работят, когато другите спят за да приготвят за сутринта пресни сладкарски изделия.
И докато си работели през нощта, пекарите дочули странните звуци от копаенето на омаснките нашественици и предупредили градските власти. Последните взели мерки и предотвратили неочакваната атака. А после, след като дошло и подкреплението от Полша, Виена била спасена.
А самите пекари решили да отпразнуват щастливата развръзка като изпекли кифли във формите на полумесеци – такива, каквито видели върху турските знамена.
Тези кифли станали кроасани едва през 1770 г., когато Мария Антоанета, 15-годишната австрийска принцеса, дошла в Париж, за да се омъжи за Луи XV. В чест на новата кралица на Париж местните хлебари изпекли „кроасани“ и така най-известните кифли се заселили във Франция.