Пушенето на лула с тютюн било за индианците магичен ритуал. Европейската култура знаела малко за първоначалния религиозно-мистичен смисъл на това действие.
Но в родината на този обичай, в Америка, ритуалното пушене било доста разпространено. Индианците „Огньове“ започвали всяко пушене на тютюн с молитва: „Велики Дух, ела попуши с мен като другар!“ Сиуксите, пушейки лула, първо е предлагали на Слънцето. Вождът на „надчезите“, срещайки зората с ритуално пушене, пускал дим първо на изток, а след това и в трите други посоки.
За индианците тютюнът е свещена трева, а „лулата на мира“ е дар от Великия Дух. Затова пушенето е жертва, угодна за боговете, а благоговейното издишване на тютюнев дим наподобява молитва. „Лулата на мира“ символизира не само примирието между враждуващи племена (както е прието да се смята), но и установяване на хармония между боговете и хората.
… благоговейното издишване
В живота на всеки индианец церемонията Свещената Лула винаги е голямо събитие. Особено за индианците Дакота. Дакота без лула е половин индианец и половин мъж. За тях лулата била повече от просто средство за пушене на тютюн.
Тя била неразделен спътник в живота и те можели да изгубят всичко, само не и лулата. И това не било случайно, защото лулата им била завещана от бащите на бащите на самия Велик Дух.
Какво пушели индианците в „лулата на мира“?
В своите религиозни ритуали индианските племена използвали не само тютюн, но и редица халюциногенни растения, включително и различни видове кучешко грозде.
За равнинните индианци, както и за всички останали коренни народи на Северна Америка, необичайно важно значение имало разкриването на личността на ниво подсъзнание – просветление. Наркотичните растения били ценени, за да помогнат да се достигне това състояние, когато се откривало свръхестественото.
Макар да пушели тютюн, не всички племена се занимавали с неговото отглеждане. Например племената „Кри“ и „Команчи“ го търгували с другите, защото смятали тютюна за свещено растение, което не бива да се реже. Те смятали, че тези, които го режат, предизвикват гнева на духовете, но вече срязаният тютюн може и трябва да се пуши.
Тютюнът на войната и лулата на мира
Тютюнът се смята за растение „мъжките духове“, покровител на войната и лова. Когато канадските хурони се отправяли на война или лов, те оставяли тютюн в пукнатините на свещената скала и се обръщали към своите защитници с думите: „О, дух, живеещ тук, вземи този тютюн, който ти даваме! Помогни ни! Освободи ни от всички беди! Помогни ни да се върнем здрави и невредими!“
Могъщите племена на ирокезите горяли тютн, за да омилостивят бога на войната. Ацтеките принасяли в жертва тютюн на своя военен покровител Гуицилопочли, а също го използвали като средство за мехлем за триене, помагащ да се общува и с останалите богове.
Тютюневият сок (заедно с другите съставки) бил необходим, за да се предизвика ярост и войнско безумие.
В свещено тяло свещен дим
Индианските шамани станали първите, които използвали тютюна за лечение на много недъзи: болните били слагани на високо ложе и поставяли пред тях съдове с тлеещ тютюн. Тютюневите листа се полагали на рани, за да може духовете да „изпият“ болестта.
Тютюнът не служел само за пушене, но от него се правели отвари и мазила. Индианците използвали тютюна като лекарство срещу много болести, за защита от зли духове и за общуване с добри духове, както и като магично средство за лов и в качеството на сила, помагаща да се победят враговете в битка. Тютюнът имал съществена роля в ритуали и церемонии.