В наше време професията на палача е малко романтизирана и се представя в различни области на изкуството дори като красива. Въпреки че палачите били същите работници от гилдията на ковачите, предачите или пекарите. И един от задължителните елементи на изображението им е маска, която крие лицето на палача.
В известните съвременни филми и сериали – „Тюдорите“, „Игра на тронове“, „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ палачът е облечен в маска, покриваща лицето и врата му. Дори в карикатурите физиономията на наказателя е скрита, виждат се само очите.
Изглежда логично, тъй като роднините или близките на осъдения могат да запомнят кой и да го елиминират, като отмъстят за любимия човек. Но основната версия за произхода на качулката е един каприз на Александър Дюма.
В „Тримата мускетари“ палачът, който екзекутира милейди, се появява в наметало и маска. Но той направи това, за да смаже морално престъпника: когато открил лицето си, жената разбрала, че точно той някога я е дамгосал.
В романа „Двадесет години по-късно“ палачите на краля наистина са със скрити лица. Но това бил безпрецедентен случай за Англия – екзекуцията на монарха. И е логично изпълнителите да се страхуват за съдбата си: синът на екзекутирания крал Чарлз II, когато дошъл на власт, отмъстил за смъртта на родителя си.
Картини и гравюри от Средновековието показват, че палачите са работили с голи лица. Тъй като нямало правила или разпоредби в това отношение.
Вярно е, че има документални доказателства за това, че случаи на палачи с качулки е имало в Италия. Историците смятат, че в малките градове просто не е имало нужда да се държи такъв „специалист“ на заплата. Престъпниците осъдени на смърт били малко. И често наказанието се извършвало от благородни или авторитетни граждани. Ето защо те трябвало да скрият самоличността си.
Във Франция длъжността беше официална, палачите били на заплата. Хората много добре знаели кой кой е. И нямало смисъл да се крие. Въпреки че е ясно, че съгражданите не са изгаряли от любов към представителите на тази професия, също е твърде опасно да рискуват себе си, като организират отмъщение за държавен служител.
Палачите също така се ползвали със специална привилегия: било им позволено да си взимат храна безплатно от пазара. Съответно, търговците трябвало да разпознават тези „клиенти“ по очите.
Тоест маската на палача не може да се нарече 100% фантазия на Дюма. В историята наистина са записани случаи на използването й, например по време на екзекуцията на крал или като традиция на отделни области. Но този елемент не получил масово разпространение. Палачите работели, както се казва, с открито лице, получавайки както определени недостатъци, така и предимства от това.