През 1890 г. ветроходният кораб „Марлборо“, натоварен със замразено овнешко и вълна, пристигнал от Нова Зеландия на пристанище Глазгоу. На борда се намирали 23 човека екипаж и няколко пасажера, сред които и една жена. След няколко седмици плаване корабът изчезнал в района на нос Хорн.
Разследването, проведено от морските власти, не дало никакви резултати. Комисията заключила, че причината за гибелта на кораба станала силна буря, която по тези места бушпува триста дни в годината. Липсвали всякакви следи от плавателното средство.
Но 23 години по-късно „Марлборо“ се появява неочаквано край бреговете на Огнена земя. Дългите години лутане не го били променили, корабът изглеждал така, сякаш току-що бил издул платна. Всичко си било на мястото. Само че вместо хора, имало скелети в изтънели парцали.
Какво се било случило с кораба и неговия екипаж никой не можел да каже – вахтеният дневник бил покрит с мъх и плесен. Капитанът на кораба, който открил „Марлборо“ наредил на хората си да преброят скелетите. Оказало се, че били с 10 по-малко, отколкото били регистрирани в списъка на екипажа. Къде били останалите? Загинали по време на буря или умрели от епидемия или отравяне?
За съжаление, времето не позволило призрачния кораб да бъде взет на буксир и да бъде докаран до пристанището. Но всичко, посочено в доклада на капитана, намерен в „Марлборо“, било потвърдено под клетва от свидетели на тази тайнствена история. Разказите на очевидци били протоколирани в Британското Адмиралтейство.
А относно причините за смъртта на екипажа били пуснати различни слухове. Някои смятали, че членовете на екипажа вдигнали бунт, убили капитана и неговите помощници а след това в страх от извършеното оставили кораба – такива случаи били нередки. Други твърдели, че вина за случилото носи жената на борда.
Оттогава никой повече не срещнал „Марлборо“ и така и не се отдала възможност да се провери достоверността на изложената от капитана информация.