Това е една от онези истории, които трогват до дълбините на душата, и имената и детайлите нямат никаква роля.
Мъж споделил със света удивителен случай от своя живот:
В продължение на известно време всяка неделя някой от нашето паство ми носеше бутониера, която прикрепях към копчето на костюма си. Понеже винаги в неделната сутрин ми подаряваха цветя, не придавах на това особено значение.
Мислех, че това е просто красив жест от нечия страна и го оценявах. После започна да се повтаря всяка седмица. Но една неделя тази необичайна постъпка я запомних за цял живот.
Когато възнамерявах да си тръгвам след неделната служба, при мен дойде момченце на около 10 години и ме попита: „Сър, какво смятате да правите с цветето си?“
Първо не разбрах за какво говори, но после се досетих. „Имаш предвид това ли?“ – попитах аз и посочих розата, прикрепена към палтото ми.
Той отвърна: „Да, сър. Може ли да я взема, ако смятате да я хвърлите?“ Тогава се усмихнах и казах, че може да вземе цветето ми, като се поинтересувах и какво смята да прави с него.
Момчето ме погледна в очите и каза: „Сър, искам да го подаря на своята баба. Родителите ми се разведоха миналата година. Живях с майка си, но когато се омъжи повторно, тя искаше да живея с баща си. Живях с него известно време, но после той каза, че повече не мога да остана с него и ме изпрати при баба ми. Тя е толкова добра към мен. Баба готви и се грижи за мен. Искам да й подаря това красиво цвете като благодарност за нейната любов“.
След като момчето завърши разказа си, не можех да промълвя и дума. С всички сили се постара да сдържа сълзите си, когато станах и взех цветето от палтото ми. Държейки розата в ръка, погледнах момчето и казах: „Синко, това е най-прекрасното нещо, което съм чувал в живота си. Ако погледнеш зад амвона, ще видиш там голям букет цветя. Всяка неделя различни семейства ми ги носят за църквата. Моля те, вземи тези цветя и ги подари на своята баба, защото тя заслужава само най-доброто“.
След това момчето произнесе думи, които никога няма да забравя. Каза: „Какъв чудесен ден! Помолих за едно цвете, а получих красив букет“.
Тази трогателна история за момче, което искало самостоятелно да се отблагодари на баба си за любовта и грижите, още веднъж ни напомня за това колко важно е да казваме думи на признателност към нашите роднини и близки.