„Те свиреха най-хубавата и весела музика до последните минути живот на лайнера“ – така започва трагичната история на известния цигулар Уолъс Хартли.
Тялото на Уолъс Хартли било намерено след няколко седмици. Към гърдите му била привързана цигулка, което още веднъж доказвало, че този човек се отдавал на занаята си с душа и тяло.
Оркестърът на „Титаник“ се състоял от няколко групи. Първата група се състоял от 2 цигулари, виолончелист и контрабасист. Именно в състава на тази група влизал и Уолъс Хартли.
Другата група се състояла от белгийски цигулар, френски виолончелист и пианист.
Според правилата няколкото оркестъра трябвало да свирят в различни части на кораба, за да могат желаещите да усетят цялото разнообразие от музикални жанрове. Но този път ръководителите решили да направят изключение и двата състава свирели едновременно.
Както казват оцелелите очевидци: „Те свиреха най-хубавата музика,която някой някога е успявал да чуе през живота си… и свиреха до последните минути живот на лайнера“.
По-късно в едно списание се появява интервю с очевидец, който заявява:
„Нощта, когато започна потъва „Титаник“ е наистина нощ на героични постъпки, но нито една от тях не може да се сравни с подвига на музикантите. Те свиреха час след час, минута след минута, секунда след секунда, въпреки че корабът потъваше.
Те свиреха до последно, доказвайки, че истинският човек трудно се пречупва, въпреки че краката им бяха до глезените във вода. Музиката, която те изпълниха, им даде възможност да станат Герои с Вечна Слава“.
Никой не знае коя е била последната песен, която е изпълнила Уолъс Хартли и неговите колеги. Според една от версиите, последна композиция станала църковният химн в средата на 19 век „По-близо, Господи, към Тебе“.
Спасена пасажерка няколко месеца по-късно чула последната мелодия по време на църковна служба. После тя разказала: „Избягах като опарена, за не се случи нещо ужасно когато чух, че свирят последната песен на „Титаник“.