Прочетете, ако ви е мъчно!
Потребител написал във фейсбук: „Мой близък приятел току-що умря и не зная какво да правя“. В коментарите мъж, който е на повече от 60 години, разказал защо всеки от нас трябва да промени отношението си към живота и смъртта.
„Аз съм стар. Това значи, че и досега съм жив, а много хора, които познавах и обичах, вече ги няма. Успях да загубя приятели, най-добри приятели, познати, колеги по работа, баби и дядовци, майка, роднини, учители, наставници, съученици, съседи.
Нямам деца, затова не мога да си представя каква болка изпитваш, когато загубиш дете. Но с всички останали загуби съм запознат.
Иска ми се да кажа, че ще привикнете към смъртта на близкия човек
Но това не е така. При мен никога не се получи. А и не исках.
Никога не съм искал с времето „това да спре да има значение“. Не искам след няколко години просто да забравя за своите близки. Моите душевни белези са свидетелство, че съм имал любов или отношения с този човек. И ако белегът е дълбок, значи съм обичал.
Белезите са доказателство за живот!
Те са доказателство, че мога да обичам истински. Те са доказателство, че умея силно да обичам, да живея пълноценно и да съпреживявам. И колкото по-дълбоки са белезите в душата ми, толкова по-остро чувствам, че съм „истински“.
Белезите изглеждат ужасно само за тези, които ги нямат.
Що се отнася до мъката, тя идва към вас на вълни.
Представете си, че сте претърпели корабокрушение. Вие сте насред отломките. Корабът е потънал, но водовъртежът, слава Богу, не ви е погълнал. Всички тези отломки, които плават наоколо, ви напомнят за красотата и великолепието на съда, но ви разсейват от осъзнаването на основното: вие сте останали живи.
Сега сте поплавък. Очевидно сте се хванали за някое парче от отломките и това ви дава възможност да си почивате.
Това може да бъде някакъв физически обект: например подарък от починалия човек или негова снимка. И той трябва да ви помогне да оцелеете.
Защото наоколо има 20-метрови вълни. Морето продължава да се гневи. Понякога вълните следват една след друга, а понякога имате възможност да си поемете въздух. Всичко, което можете да направите в тази ситуация, е да се опрете на отломката и просто да се постараете да оцелеете.
След известно време (възможно е това да отнеме седмица, може и месец) вълните ще бъдат също толкова високи, но ще ви покриват по-рядко. Независимо от това, че те се намират далеч една от друга, всяка от тях както преди може да ви унищожи.
Но в интервалите между тях можете да дишате. Можете да работите.
Никога не знаете кога животът отново ще ви напомни за вашата мъка. Това може да бъде песен, картина, кръстопът или аромат на кафе… Всичко… И вълната печал отново ще ви залее.
Но между вълните има живот
С времето ще видите, че височината им не е като преди 20 метра, а 15. Или 10. И все още ви заливат, но вече по-рядко и не така силно.
Някои от тях ще очаквате. Това са юбилеи, рождени дни или Коледа. Знаете, че ще има такива вълни и може да се подготвите за тях. Ще продължавате да висите върху отломките на кораба, наречен „живот“. Вие сте мокър, уморен човек, който все пак е успял да оцелее. И дори да се наслаждава на живота в паузите между вълните“.
Вземете пример от този старец. Вълните няма да спрат да се появяват в живота ви. Особено, ако наистина умеете да цените и да обичате другите хора. Но трябва да разберете, че сте длъжни да продължите да живеете, въпреки всичко.
Новите вълни задължително ще се появят. И ще трябва да се научите на оцеляване. Ако ви провърви, в душата ви ще има много любов и много белези. И ви очакват още много корабокрушения.