Има нощи, когато не мога да заспя без твоите обятия и цяла нощ се въртя в безсъние. В сърцето ми е пустота, а в главата ми – мисли за теб.
Ти преодоля стени, които аз издигнах, за да защитя уязвимата си душа, и разруши всичко в мен заедно с тях, оставяйки там само напомняне за това, че никога няма да бъдем заедно.
Не подозирах, че в света съществува любов, която може да докара човек до саморазрушение. Или може би просто твърде много съм се фокусирала върху теб без да забележа как се влюбвам. Бях толкова безумно радостна заради това, че ми провървя с теб, че едва не изпуснах момента, когато всичко свърши.
Обичах те предано, фанатично. Ти можеше да промениш настроението ми само с една усмивка, смехът ти гъделичкаше душата ми и тя подскачаше от радост, а гласът ти ме измами с мисълта, че всичко между нас е наред, макар далеч да не беше така.
Ти ми позволи да чувства, че съм любима, обожавана, прати ме на седмото небе, а после ме издърпа от небето и ми позволи болезнено да тупна на земята.
Сега мразя себе си, плача много, не мога да спя и постоянно мисля за теб. Ти морално ме уби. Но не те виня, а искам да ти благодаря за цялата радост, която ми подари.
Минаха години от тогава, когато за последен път се видяхме и разговаряхме. Не мога да си спомня звука на гласа ти, но отчетливо виждам лицето ти, на което преди се любувах. Отвиквам от теб, решена да се съсредоточа върху себе си.
Нощем, когато не мога да заспя, често си задавам въпроса: „Наистина ли ме обичаше или просто ти беше жал за мен?“ Защото, кълна се, аз знам, че съм достойна за нещо по-добро. Аз съм повече от привързано и срамежливо момиче.
А сега съм и още по-силна – не бях такава, докато те обичах.
Понякога ми е интересно какво е да те държа за ръка, да те прегърна, да се вслушам в шепота ти, смеха, да бъда причина за твоята усмивка, да нося пуловера ти в студена вечер, да те целуна о бузата, да ти споделя всичко на света на чаша кафе.
Понякога си мисля какво е да бъда с теб и когато мисля за това – не мога да заспя. Затова, ако някога ме видиш уморена, помни: аз мисля за теб.
Защото все още те обичам… или може би просто образа за теб.