Най-накрая загубих интерес към него. Най-накрая разбрах, че да не отговаряш дълго на съобщения, да полагаш минимални усилия и да не се стараеш да бъдеш част от нечий живот не е начинът, по който се градят отношения. Не е това да си винаги зает, объркан или уплашен, или пък всичко заедно.
Не е това да не знаеш какво искаш и че ти е нужно повече време, за да разбереш всичко. Не е оправдание да бъдеш глупак. Това си ти. Това е човекът, който си решил да бъдеш с мен Това е любовта, която според теб заслужавам. Това е да правиш всичко възможно да ме нараниш, при това напълно осъзнавайки го.
Най-накрая спрях да се старая. Най-накрая се предадох. Повече няма нищо да инициирам. Повече няма да чакам. Няма да бъда главната в отношенията. Няма да ти намирам оправдания.
Няма да се старая да бъда твой приятел. Няма да се опитвам да ти показвам най-хубавото в мен. Няма да се държа така, сякаш не зная с колко още момичета си пишеш и колко много ме лъжеш.
Най-накрая се събудих. Разбрах колко струвам.
Най-сетне те виждам такъв, какъвто си всъщност. Забравих за твоя потенциал, за това какво чувствах към теб. Забравих какъв беше, когато се опитваше да ме очароваш. Разбрах, че всичко е било игра. Още едно от твоите представления. Още единначин да привлечеш внимание и да си тръгнеш веднага щом го получиш.
Най-накрая си спомних колко струвам. Че съм достойна за усилия, подкрепка, общуване, постоянство. Че твоите случайни съобщения не значат, че искаш да бъдеш с мен завинаги. Че ако не можеш да празнуваш с мен моите успеху, да бъдеш с мен в трудности, тогава не си сериозен.
Приемаш ме несериозно. Никога не ме цениш. Никогане ме правиш по-добра. Никога няма да станеш човека, когото искам да видя до себе си, когато се сбъднат всички мои мечти.
Най-накрая приемам, че ми трябва повече, отколкото можеш да ми дадеш. Винаги ще искам този, който се старае заради мен. Винаги ще искам този, който не се уморява да разговаря с мен, да се вижда с мен, да се интересува от живота ми. Винаги ще искам повече и това не е лошо. Винаги ще искам нещо истинско, силно, искрено и значимо.
Най-накрая разбирам, че нищо е по-добре от почти. Че повече няма да губя времето си, за да чакам този, който още не е готов.
Най-накрая ми стана все едно за този, който ме кара да се съмнявам в чувствата му, намеренията му, неговата заинтересованост. Най-накрая загубих интерес към всеки, който ме кара да чувствам, че е трудно да ме обичаш, че лесно можеш да ме зарежеш или забравиш.
Най-накря загубих интерес към всеки, който някога ми е харесвал, защото никой от тях не се е оказал моя човек, никой не ме е избрал истински и да чакам да се върнат е безсмислено.
Вече пазя сърцето си, докато не срещна човек, който ще избира мен всеки ден.