Човек невинаги е в състояние да контролира мислите си…
В „Мемоарите“ си Лев Толстой пише за игра, която измислил неговият брат Николенко. Идеята била в това, че трбява „да стоиш в ъгъла и да не мислиш за бялата мечка“.
Тази задача, според признанието на писателя, се оказала за него невероятно сложна: „Спомням си как стоях в ъгъла и се стараех, но не можех да не мисля за бялата мечка“.
Повече от век по-късно социалният психолог Даниел Уейнер потвърдил съществуването на този феномен по експериментален път. Доброволци се опитали да не мислят за бялата мечка и никой не могъл да се справи със задачата.
Във втората част от експеримента Уейнер, напротив, накарал участниците в експеримента да мислят за бялата мечка, колкото се може по-активно.
Оказало се, че групата, опитваща се в началото да потисне мислите си за бялата мечка, сега била способна значително по-дълго да задържи вниманието си, представяйки си животното в големи детайли – в сравнение с контролната група, която пропуснала етапа в потискането на мислите за нея.
Уейнер стигнал до извода, че потискането на определени мисли води до обратния резултат – формират се обсебваши идеи и водят до разсеяност.
Мислите за белите мечки, дори обсебващите, изглеждат невинни. Но пък, отбелязва Уейнер, обратният ефект може да бъде много опасен за човека, който дълго време не може да се избави от мислите на болезнена или тъжна за него тема.
Психологът смята, че по ирония нашият мозък, опитвайки се да потиска всяка мисъл, непрекъснато се връща към нея, за да препровери и да се убеди, че ние наистина не искаме да мислим за това. В резултат се замисляме по темата още повече.
Освен това, опитите да контролираме със сила мислите си изискват определени вътрешни ресурси, които у не са много.
„Когато прилагате сили за това да контролирате своите мисли, задействате психически ресурси, които бързо се изтощават и вие неизбежно губите контрола над мисловния процес“ – смята психологът от Националния университет на Тайван Юн-Вен Лиен.
Лиен сравнил два методаза избавяне от нежелани мисли – превключване на вниманието върху ритъма на дишане и върху друг визуален образ. Тези два метода били предложение от уайнр през 2011 г., но тяхната ефективност все още не била сравнявана.
В хода на своя експеримент Лиен и колегите му разделили 82 доброволци-студенти на две групи. В едната група се съсредоточили върху дишането, а в другата отправили вниманието си към мислен образ на син спортен автомобил.
След това изследователите помолили студентите или да мислят само за автомобила, или да следят за дишането си в продължение на 3 минути. При всеки опит на съзнанието да се разсее с нещо различно, студентите трябвало да натискат определено копче.
Във втората задача доброволците гледали кратко видео с бели мечки, след което за пет минути не трябвало да мислят за тези животни, съсредоточавайки се върху дишането си или синия автомобил. И тук студентите трябвало да натискат бутон всеки път, когато мислите им се връщали към бялата мечка.
В края изследователите също така оценили работната памет на всеки от участниците в експеримента, карайки ги да запомнят последователност от букви или да решат просто математическо уравнение.
Резултатите показали, че и двете стратегии работят, само че фокусирането на вниманието върху дишането се оказало по-ефективно – може би защото изисква по-малко усилия, отколкото създаването на алтернативен визуален образ.