Много български футболни хулигани трябва да прочетат това:
Боят е винаги един на един. Боища по групи се допускали само в изключителни ситуации. Ако младеж е излязъл с приятелката си, не трябвало да се пипа. Това се считало за унижение за момчето и обида за момичето.
Да викаш по-големи за решение на проблеми се смятало за малодушие. Ако приятел има проблеми, си длъжен да помогнеш. Иначе това е предателство. За боищата винаги имало причина, никой не харесвал бандити и никой не се застъпвал за тях.
Малки момчета и жени не трябвало да се нараняват. За това вече наказвали. Ако си в нова компания и се хвали, но не можеш да докажеш думите си с дела, се наказвало. Ако започваш да се срещаш с момиче от съседен квартал/улица трябвало да си готов да докажеш, че си истински мъж. Приятелите ти са имали право да се застъпят за теб.
По-старите винаги са с авторитет и трябва да се слушат. Те винаги се застъпвали за по-младите. Ако момиче започвала да пие или да пуши, към нея се загубвало уважение. Да се срещаш с пропаднало момиче, означавало да изгубиш уважението сред приятелите си. Ако младеж наричал момиче „к*рва“ и това не било така, го наказвали тежко за думите му.
Наркоманите не ги обичал никой. Приятелите не се предавали в никакъв случай.