Попадайки в трудни времена, някои хора избират да живеят в страх. Те трупат болката си далеч по-дълго, отколкото трябва, и й позволяват да вземе контрол над целия им живот.
Вместо болката да стане част от тяхната история, тя става книга на целия им живот.
Знаете, такива хора живеят в своята болка, те нямат мотивация да продължат напред, имат ниско самочувствие и постоянна потребност редовно да си спомнят и да разказват за болката си на другите. Те избират да оставят раните си открити и никога не им позволяват да зараснат.
А има и хора, които не само продължават напред, но и стават по-добри. Те приемат дори и най-ужасното, което се е случило с тях и намират начин да го използват като сила.
Това са хора, които губят по 10 килограма, след като ги зареже глупавият им приятел, които организират благотворителни фондове след смъртта на свой близък, които започват работата си мечта, след като са ги уволнили.
Това са хора, които са силни и успешни, защото са открили възможност в нещастието.
Болката е част от живота. И може да й позволите или да ви смаже, или да ви изправи на крака.
Изборът е ваш.