Професор по психология в университета в Кеймбридж веднъж попитал своите студенти:
– Защо, когато хората се карат, крещят?
– Защото губят спокойствие – казал единият.
– Но защо викаш, когато другият човек е до теб? – попитал професорът. – Нима не може да говориш тихо? Защо крещиш, когато си ядосан?
Студентите давали своите отговори, но никой от тях не се харесал на преподавателя. Накрая той им обяснил:
– Когато хората са недоволни един от друг и се карат, техните сърца се разделят. Затова, за да се покрие това разстояние и да се чуят един друг, те трябва да си викат. Колкото повече са ядосани, толкова по-силно крещят.
– А какво се случва, когато хората се влюбват? Те не крещят, дори напротив, говорят си тихо. Защото сърцата им са много близки и разстоянието между тях е съвсем малко. А когато се влюбят още по-силно, какво се случва? – продължил професорът. – не говорят, а само си шептят и любовта им става още по-силна.
Накрая вече дори не им е нужно да си шептят. Те просто се гледат един друг и разбират всичко без думи. Това се случва между двама истински влюбени хора.
Затова, когато се карате, не позволявайте на вашите сърца да се отдалечат едно от друго, не казвайте думи, които допълнително да увеличат разстоянието между вас. Защото ще дойде ден, когато разстоянието ще стане толкова голямо, че няма да може да намерите обратния път.