Няма еднозначен отговор. Най-известната версия е следната: корените на нашата „етикетна“ традиция идват от далечната древност. Отдавна-отдавна хората живеели в пещери. Но не можели всички да живеят в една пещера.
Затова се налагало да се намират нови „местожителства“. А в необитаемите пещери по принцип живеели хищни зверове. И ето, че мъжът и жената отиват в новата пещера. Той пуска жената напред и така си намира причина да остане навън.
След това са възможни два варианта:
Първи – да се чуе вик, крясък и ръмжене – жената е разкъсана. Вторият – след известно време да се чуе мърморенето на жената – всичко е наред. Първият случай значи, че живеенето в дадената пещера няма да се получи. Вторият значи щастлив по-нататъшен живот.
Съществуват и други версии:
– Традицията жената да се пуск напред е дошла от матриархата.
– През Средновековието на баловете първи винаги се представяли жените (по-точно дъщерите), за да могат да се омъжат.
– Заради това, че в роклите, които носели в средновековните времена да си отворят сами вратата било проблематично.