Пилешкото месо е едно от най-използваните в множество ястия на различни култури. Но може би пилешкото нямаше да бъде разпространено толкова, ако не бяха средновековните религиозни забрани.
Смята се, че домашните пилета произхождат от обитавани в Азия диви червени кокошки от джунглата. Човекът пристъпил към опитомяването на кокошката през седмото хилядолетие пр. Хр., но дълго време ги отглеждали само в Азия.
Първото споменаване на кокошки в египетската култура датира от 14 век пр. Хр., а в Античността тези птици попадат в полисите на Древна Гърция, откъдето по-късно вече се разпространяват в цяла Европа. Но до 10 век птицата не се ползвала с голяма популярност.
Всичко се променило, когато църквата започнала да играе влиятелна роля в католическа Европа. През 10 век голямо разпространение в християнските страни получили традиции, според които католиците трябвало да се откажат от употребата на месо от четириноги животни.
Но тези забрани не важали за месото на птиците, които, както знаем, са двуноги. Тогава европейците започнали да се занимават активно с развъждането на кокошки и пилета.
И, както показват генетичните изследвания, точно в тези времена домашните кокошки започнали да придобиват съвременен вид и характер.
За по-нататъшното размножаване хората избирали най-малко агресивните, небоящи се от човека и най-често снасящите яйца екземпляри.
Изкуственият подбор довел до факта, че от началото на 2-то хилядолетие преди н.е. в кокошките настъпили генетични изменения в тироидния стимулиращ хормон (TSHR), което довело до целогодишно снасяне на яйца и лоялно към човека, което не се срещало при азиатските им предци.
И въпреки теорията, че за популяризиране на кокошката са повлияли религиозни правила, да звучи достатъчно правдоподобно, някои изследователи продължават да се съмняват в нея. Като аргумент те вадят довода, че хората обърнали внимание на пилетата в процеса на стрмителна урбанизация, протекла в Европа в зората на второто хилядолетие.
По-малките животни били по-удобни да се отглеждат в градски условия, затова средновековните градове скоро се оказали пълни с кокошарници.