Трябва да се научим да се молим, но не да просим, а да се срещаме с Бога. Тоест да застанем пред Бога вечер, сутрин или когато е удобно и да кажем: Господи, зная, че Ти си вездесъщ, Ти си навсякъде, Ти си и тук, и аз съм в Твоето присъствие; колко чудно е това! Може ли да поседя малко с Теб и вместо да Ти говоря, просто да помълча малко с Теб?…
Знаете как се случва понякога, приятели се срещат, сядат пред камината. Настъпва вечерта. Започва оживен разговор, след което разговорът става по-тих, по-вглъбен, а после дори не искате да говорите, защото и така ви е хубаво да сте заедно. И приятелите седят и заедно мълчат.
Ето това трябва да търсим в молитвата. Не да кажете на Бог нещо ново за Него, какво ново можете да кажете за Бога след хилядолетия? Но можете да започнете с това, че искате да поговорите с Него, да Му разкажете: днес беше такъв ден, животът ме хвърли на тази или онази страна, това ме смути, онова ме е притесни, това беше голяма радост, ето как премина денят ми; а сега може малко в тишина да поседя с Теб…
После ще стане тихо, в стаята ще стане тихо, когато спра да говоря с думи или мисли. И тогава ще бъда с Бога: аз Го гледам, Той ме гледа и на нас ни е толкова хубаво един с друг…“
Митрополит Антоний Сурожски