Скъпи мой, доскоро беше в моите мисли.
Преди три години започнахме да се срещаме и аз веднага се увлякох по теб. В теб имаше нещо специално, която веднага забелязах. А когато пообщувахме, разбрах, че това е Божият промисъл.
Можехме да си говорим с часове и аз бях очарована колко си умен, дружелюбен и нежен. Бих те забелязала във всяка тълпа, защото ти не приличаш на другите, не говориш и не ходиш като останалите.
Ти беше моята сол и моят хляб.
И аз те харесвах. Много.
Но ти не видя в мен нещо специално. Не бях готова за някой като теб и ти знаеше това, макар че не го разбрах. Затова и не ме допусна близко до себе си.
Исках любовта, за която говори целият свят. За страстта, която никога не изстива, любовта, за която говореха моите родители.
Ти също искаше любовта на която учи Бог. В чист вид. Вид, който държи в страх тъмното. Любов, която не можа да споделиш с мен, защото аз бях тъмното.
Осъзнах, че живея неправилно и колкото повече време прекарвах с теб, толкова по-очевидно ставаше това. Твоето съществуване в моя живот ме убеди. И аз се възмутих.
Помня в детайли нощта, когато реших, че никога няма да си говоря с теб отново. Избягах от теб и се обградих с хора, които обичаха да си играят в тъмното, като мен.
Ти никога не говореше за това, но аз знаех, че си заинтересован от мен така, както и аз от теб. Но ти се съпротивляваше да се съгласиш на нещо повече от приятелство с мен.
Не зная къде си сега или какво правиш, но днес се събудих и разбрах, че Бог те е изпратил в живота ми, за да ме научи на това, което ми е необходимо. Да не се отпускам и да не правя предположения – ето какво научих от опита с теб.
Днес се събудих и поисках да ти кажа „Благодаря“.
Благодаря ти, че се отказа от мен. Винаги ще бъдеш ярък пример за хубав мъж в моите очи. Но аз ще намеря този, който иска да рискува и да размени приятелството с мен за силни и надеждни отношения.
С уважение,
Момичето, което всичко проумя