Не е ясно точно кога е възникнало „правилото на петте секунди“, но някои учени твърдят, че неговите корени идват от самия…. Чингис хан. По негово време се смятало, че храната остава годна за употреба, ако не лежи на земята повече от пет часа.
Преминавайки през вековете, тези 5 часа се трансформирали в 5 секунди. Впрочем, трудно е да се повярва в това, защото монголците едва ли са носели часовник със себе си в съвременната представа на тази дума и са ползвали други методи за измерване на времето.
Опитвайки се да отговорят на този въпрос, играе ли за микробите въобще някаква роля времето, в което продуктът е на пода, учените изпуснали поред парче диня, хляб, хляб с масло и мармалад върху четири типа повърхности: неръждаема стомана, керамични плочки, дърво и мокет.
Оставили храната да лежи върху повърхностите в продължение на 1, 5, 30 и 300 секунди, след което специалистите събрали всички образци и изучили съдържащото се в тях количество бактерии.
Особено внимание било обърнато на бактерията от вида enterobacter cloacae, предизвикваща стомашни разстройства и възпалителни процеси.
Резултатите показали, че „правилото на петте секунди“ не е толкова безсмислено, както изглежда на пръв поглед. Колкото по-дълго лежи една храна на земята, толкова повече бактерии събира. Въпреки това, в този случай говорим за милиони или десетки милиони микроорганизми, които се оказват върху храната: дори най-бързият и ловък човек не може да вдигне храната преди да я заселят микроби.
Освен това, върху количеството бактерии в храната влияе, както нейната структура, така и повърхността, върху която пада.
Например бактериите се събират по-бързо, ако влажна храна падне върху твърда равномерна повърхност. Ето защо падналото върху неръждаема стомана парче диня събрало най-много бактерии. А лежащият върху мокета хляб, обратно, събрал най-малко микроорганизми.