Бившият войник Найджъл Касън решил да приключи с живота си след 10-годишна борба с болест на двигателния неврон. Дори намиращ се на смъртен одър, неуниващият 62-годишен баща на три деца намерил сили в себе си да се усмихва и шегува.
Роднините на 62-годишния мъж разказват, че до най-последната минута той се усмихвал и разказвал вицове. В продължение на 10 години той се борел с тежко заболяване на двигателната система и се нуждаел от постоянна помощ и подкрепа, тъй като не можел самостоятелно да изпълнява дори най-простички задачи.
Малко преди смъртта си, намиращ се в клника в швейцария, той помолил жена си Джулия да публикува пост във фейсбук. Не успял да види стотиците коментари, защото не искал „да се мотае в социалните мрежи в последните минути от живота“.
Това е последното съобщение на Найджъл до приятелите му във фейсбук:
„С радост ви съобщавам, че намерих единственото лекарство срещу БДН, но тъжното е, че това значи, че трябва да отида в клиника в Цюрих, за да приключа там своя житейски път.
Искам да благодаря на всички свои приятели във фейсбук за подкрепата, която ми оказвахте от 2008 година, когато току що се бях регистрирал в социалната мрежа, една година след откриването на болестта. Толкова е тъжно, че законите на тази страна забраняват да напиша това съобщение от своя дом.
Реших да дойда тук, защото реших да умра тогава, когато все още мога да се усмихна. Повече не трябва да се боря с тази болест. Искам да умра достойно, а не в мъки.
Мнозина могат да кажат, че това е най-лесният изход от ситуацията, но не е така. Представете си колко тежко е да оставиш своето любящо семейство и приятели. Трябваше да „умра“, за да публикувам това съобщение! Ха-ха-ха-ха! Благодаря и довиждане“.
Найджъл заминал за Швейцария, защото в тази страна евтаназията е разрешена законодателно. В родната му Великобритания такива услуги не се оказват.
Мъжът прекарал два „специални дни“ в Цюрих заедно с жена си и трите им деца – 39-годишният Крейг, 33-годишната Ребека и 38-годишната Елеонора, преди да натиснат копчето, с помощта на което в тялото му започнали да постъпват смъртоносните вещества.
Децата си спомнят, че той се шегувал до своята последна минута.
Когато Найджъл съобщил на семейството си за своето решение да умре, роднините му изпаднали в ужас, но сега разбират, че трябва да уважават това решение.
Болестта на двигателния неврон води до постепенна атрофия на мускулите и човек губи възможност да се движи.
Самият Найджъл говорел за това, че е неправилно да се забранява евтаназията в Британия. Ако той бе продължил да се бори с болестта, в никакъв случай нямаше да удържи победа. Точно затова искал да излезе от живота сам, за да може близките му да го запомнят усмихнат и здравомислещ.