Един мъж се оженил наскоро и се връщал с жена си вкъщи. Те плавали с лодка в езеро, когато внезапно се разразила буря.
Мъжът бил воин, но жената се уплашила много, защото ситуацията изглеждала безнадеждна. Лодката била малка, а бурята много силна. Всеки един момент можели да потънат.
Но мъжът седял тихо, спокойно, сякаш нищо не се случвало. Жената, държейки се, казала: „Не се ли боиш? Това могат да бъдат последните ни мигове. Изглежда, че няма да можем да се доберем до брега. Само чудо може да ни спаси, иначе ще умрем. Нима това не те плаши? Да не си се побъркал?“
Мъжът извадил меч от ножницата си. Това още повече озадачило жената. Какво прави той? Тогава той допрял острието на меча до шията на жената, мечът бил много до нея, почти докосвал врата й. Той попитал: „Страхуваш ли се?“
„Защо да се страхувам?“ – отговорила тя. – Ако мечът е в твоите ръце, защо да се страхувам? Аз зная, че ме обичаш“.
Той пъхнал меча обратно в ножницата и казал: „Аз зная, че Бог ме обича и мечът е в неговите ръце, и бурята е в неговите ръце. Затова каквото и да се случи, всичко ще бъде наред. Ако оцелеем – добре, ако не – добре, защото всичко е в неговите ръце, а той не може да прави нещо неправилно“.
Такова дълбоко доверие може да промени целия живот.
Ошо