За любимата работа се говори много и често без особен повод. Обикновено това се случва по празници, когато са изчерпани другите теми. Ще ви разкажем една притча, която, при добро желание, може да превърнете и в тост:
Сутринта шахът повикал своя главен евнух и му казал:
„Днес ми е приемен ден за жени! Доведи в спалнята ми като за начало Гулнара“.
Евнухът отишъл на бегом до харема и довел Гулнара. След час шахът излязъл от покоите си и казал:
„Сега ми доведи Зухра“.
След още час извел тази жена и заръчал:
„Доведи ми Гюлчатай“.
Привечер евнухът довел в спалнята на шаха дузина жени. Накрая, шахът извел поредната жена и казал на евнуха:
„Приемът приключи за днес“.
Евнухът казал:
„Господарю мой! Днес ти се труди толкова много, а изглеждаш свеж и изпълнен със сили. А аз само ти водех жени и се уморих“.
На което шахът отвърнал:
„Запомни, робе! Само любимата работа носи удовлетворение, а не безцелното скитане из коридорите!“