Мамо, прости. Нито веднъж не ти казах, че те обичам, а вече е твърде късно. Ти ме взе от дома, когато бях на шест седмици и ме обичаше безусловно. Аз не израснах под сърцето ти, както говорят за родните майки. Аз израснах право в твоето сърце.
Но когато за първи път ми каза, че си приемната ми майка, бях твърде уплашена, за да приема твоята любов. Почувствах се много малка и самотна в огромния свят и се уплаших, че ти също ще ме изоставиш.
Пораснах, страхувайки се, че ще ни разобличат и ще ни се изсмеят. Аз съм с кафява коса – ти с червена. Ти имаш белоснежна кожа с лунички, а аз съм смугла. Кой би повярвал, че си ми родна майка? Всеки ден живеех със страх, че ще ме уличат в това, че не съм ти родна дъщеря.
Имах щастливо детство и всичко, за което може да мечтае едно момиче. Обличаше ме като принцеса, ходех на балет и плуване. Разхождахме се в парка и се качвахме на пони. Но все пак не те пусках в онази част на душата, която е предназначена за жената, която ме е оставила.
Класическият ми тийнейджърски бунт се изроди в безпощадно и зловещо: „Вие не сте моето семейство, моите истински родители са други!“
Вие бяхте много сдържани и търпеливи с мен. А аз ви ругах, че сте скучни и пошли бачкатори.
Крещях, че сигурно съм ужасен човек, щом майка ми се е отказала от мен. А ти просто ме успокояваше както можеш.
После, когато се запознах с биологичното си семейство, разбрах от какъв ад ме е спасило осиновяването ви. И че не аз съм била ужасна, а майката, която мечтаех да срещна и заменя за теб.
Едва след като се запознах с биологичните си родители, усетих истинската връзка със своето семейство – с вас. И разбрах колко съм ви признателна за спокойния „работнически“ живот в любов и безопасност.
Три дни преди смъртта ти, най-накрая намерих думи, за да ти кажа: „Така се радвам, че си моята мама“. Тогава ти отвори очи и попита: „Защо?“ Аз се смеех и плачех и говорех, говорех, говорех.
Мамо, прости ми, че не ти го казах по-рано. Ти показа, че възпитанието е по-силно от раждането. Ти ме научи на любов и вярност. Така ме е срам, че те избягвах през цялото свое детство. Винаги съм те обичала, но не си го признавах, дори пред себе си.
Вече десет години, откакто вдигам очи към небето, за да те помоля за съвет. Никой на света не може да мечтае за по-добра майка от теб.
Благодарение на теб знам, че да обичаш е по-важно, отколкото да родиш.