През есента на 1886 година британският писател Артър Конан Дойл приключил работа над повестта „Етюд в червено“ – първото произведение за приключенията на детектива Шерлок Холмс.
Повестта заинтересовала редактор на едно от издателствата, който предложил на автора 25 лири стерлинги, при условие, че всички права на даденото произведение се прехвърлят на издателството. Редакторът изрично отбелязал, че не може да предложи никакви други варианти: пазарът и без това бил претъпкан с евтина литература.
Тогава никой не можел дори да предположи, че скоро за Шерлок Холмс ще научи целият свят, а читателите с нетърпение ще очакват продълженията на неговите удивителни приключения.
Шерлок Холмс, разбира се, е измислен персонаж, но той има свой прототип – професорът по медицина Джоузеф Бел, който преподавал в Единбургския университет, където като млад учел Конан Дойл. Професорът притежавал изключителна наблюдателност. Той твърдял, че за да се постави диагноза не е задължително да се разпитва пациента, достатъчно е само да се погледне.
В края на втората година от обучението му Конан Дойл бил избран от Бел да му бъде помощник в отделението. Това дало на Дойл възможността да види забележителната способност на доктор Бел бързо да извлича информация за пациента посредством дедукцията.
Доктор Бел наблюдавал начина по който пациентът се движи. походката на моряка се различавала от тази на войника. Ако идентифицирал човека като моряк, той започвал да търси някакви татуси, които биха подсказали откъде идва и къде е пътувал.
Професорът обичал да слуша малките разлики в акцентите на пациентите си, за да може да разбере откъде са. Белл изучавал ръцете на своите пациенти, защото калусите или други белези можели да му помогнат да определи тяхната професия.
Веднъж на посещение при Бел дошъл възрастен пациент. След като го огледал, професорът заявил, че старецът е служил в горно-стрелковия батальон на Барбадос, а в днешно време финансовото състояние на бившия военен изобщо не е добро, няма пари дори за обущарски конец. Освен това, жената на този мъж също е болна и в момента се намира в болница.
На удивените студенти професорът обяснил: пациентът му е вежлив, но влизайки в кабинета, той не си свалил шапката от главата: явен признак, че човекът дълго време е служил в армията.
Той има елефантиаза, а това заболяване покосило жителите на Барбадос, където било разположено само едно подразделение на британската армия, горно-стрелкови батальон. Върху големия палец на пациента имало мазол, което свидетелствало за това, че често си има работа с кърпене на стари, неудобни обувки.
От джоба му се вижда талон за хоспитализация, а на ръката – брачна халка. Тези доказателства позволили да се направи извод, че жената е болна и се лекува в болница. Върху жилетката му виси верижка за часовник, но самият часовник го няма: той е продаден или заложен. Явен признак за тежко материално положение.
Върху дрехата му има пух, което значи, че му се налага сам да си оправя леглото. Още един признак, че жена му не е вкъщи.
След завършване на университета Артър Конан Дойл решил да се занимава с частна медицинска практика, но нямал много клиенти. За да печели пари, младият лекар започнал да пише кратки разкази и да ги изпраща на списанията. Точно тогава той си спомнил и за своя преподавател. Вярно, литературният герой бил детектив, а не лекар.
А самият Джоузеф Бел така и не станал детектив, въпреки великолепните си способности. През целия си живот той останал верен на медицина. Професорът починал през 1911 година на 74-години в родния Единбург.