Веднъж затворих очи и си представих, че говоря с душата:
“ – О, здравей! – каза ми душата.
– Здравей – отвърнах аз.
– Най-накрая реши нещо да ме попиташ?! Учудена съм… След толкова години реши да се обърнеш към мен? Преди това не искаше дори да ме поздравиш! Кажи ми защо? – разпалено ме попита душата.
– Нямах време… – плахо отвърнах аз.
– Не си могъл да отделиш време за самия себе си? Своята същност? – сърдито извика тя.
– Защото бях зает. Работех. Изкарвах пари. Не мога да губя време за разговор със самия себе си! Имам далеч по-важни неща! – преминах във викане аз.
– И ти си убеден, че това е била целта ти, по достигането на която си получил истинската СВОБОДА? – вече спокойно попита гласът вътре в мен.
– Мислех, че така ще бъде по-изгодно. Това ми го каза моят РАЗУМ.
– Разум?! Защо се обръщаш към него за съвети по-често, отколкото към мен? Защото аз не знам, а чувствам! Или езикът на думите ти е по-разбираем?!
– …
– В детството си искаше да станеш писател. Защо, като стана възрастен, се отказа от отдавнашната си мечта? – тихо, едва доловимо попита гласът.
– Разумът ме посъветва. Каза ми, че писателите печелят малко и едва малцина от тях постигат видими успехи – отговорих аз.
– А никога ли не се замисли, че тези, които са постигнали нещо, не са стремили към него заради пари, а заради любовта към любимото занимание; че тези, които са постигнали много, просто са се вслушвали в собствената си душа?! В собствените си ЖЕЛАНИЯ. – с огорчение каза душата.
-Извинявай, не се бях замислял за това… – вече с тъга казах аз.
– Защото аз съм твоята душа и само аз чувствам какво искаш истински, а разумът е само инструмент, с помощта на който можеш да получиш желаното от душата! А ти, игнорирайки желанието на душата, все едно игнорираш своята същност, своето истинско Аз. Питаш за съвети разума, като забравяш неговото истинско предназначение.
Запомни…
Аз…
Съм тук…
Заради теб…“
Отворих очи…